Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Какво искате да кажете с това, че ще посетите Лъвджой? — тя се обърна и го хвана за реверите. — Моля те, Хари, не постъпвай глупаво. Моля те, страхувам се от дуел.
— Ти смяташ, че това е глупаво?
— Да, напълно. Неразумно и невъзможно. Моля те, Хари, не прави това! Няма да ти разреша. Чуваш ли ме?
— Защо? — попита той.
— Може да ти се случи нещо. Той може да те убие — прошепна тихо тя. — И всичко ще бъде заради мен. Никога няма да си го простя, Грейстоун. Никога. Не го прави, умолявам те! Обещай ми, че няма да го направиш.
— Ако се съди по това, което съм чувал за брат ти и баща ти, бих казал, че ако бяха живи двамата, досега да са предизвикали Лъвджой на дуел.
— Това не е същото… Те бяха други, по-различни от теб. Дори да бяха живи, аз никога нямаше да им разреша да се дуелират с Лъвджой.
— Аугуста…
Тя още по-здраво го хвана за реверите на палтото и го разтърси.
— Не желая никой да рискува живота си заради мен. Заради грешките, които правя. Ако се случи нещо с теб, няма да мога да го преживея.
— Не бъди толкова сигурна, че ще ме убият на дуела. Обиждаш ме, като подценяваш моите способности на стрелец.
— Не, не е така. Брат ми и баща ми бяха диви и необуздани. Но ти си учен, ти си по-друг.
— Изглежда вече имаш известна слабост към мен. Макар да не вярваш в моите бойни качества.
— Разбира се, че имам слабост към теб. Ценя те и те обичам… Винаги съм те ценяла, особено напоследък.
— Виждам, виждам — каза насмешливо той. Тонът, с който произнесе тези думи, я накара да се изчерви. Преди малко се беше любила в каретата с този мъж. Може би той я смяташе за глупачка. Но тя го обичаше лудо, макар че в главата й все още всичко беше объркано.
— Хари, ти толкова ми помогна тази вечер. Не желая да се излагаш на опасност заради мен — рече твърдо тя.
Той замълча и се усмихна мрачно.
— Добре, хайде да се договорим — аз ще се откажа от дуела с Лъвджой, ако ти ми дадеш дума, че повече няма да ми противоречиш за нашата бърза женитба. Утре ще взема специалното разрешение и ще се оженим след два-три дни.
— Но, Хари!
— Договорихме се, нали?
— Да. Договорихме се — тя пое дълбоко въздух. Беше поставена натясно.
— Отлично.
Аугуста присви очи.
— Грейстоун, ако не те познавах по-отблизо, щях да си помисля, че ти си изключително лукаво и умно животно.
— Ще ми позволиш ли да довърша твоето заключение, любима. Освен казаното дотук, съм тъп, стриктен и сух учен.
— Който се люби в карета, разбива ключалки и секретни сейфове.
— Всичко това може да се прочете в книгите — той целуна връхчето на носа й. — Сега върви и се преоблечи. Свали тези ужасни панталони, защото не подхождат на една бъдеща графиня.
— Това никак не ме учудва, сър.
— Аугуста?
Тя се обърна и видя, че годеникът й бръкна в джоба на палтото си и извади малка торбичка.
— Да, Хари.
— Мисля, че това е твое. И се надявам, че няма да имаш повод да го залагаш отново.
— Огърлицата ми? — тя се усмихна и пое торбичката от ръцете му. Застана пред него, надигна се на пръсти и го целуна.
— Благодаря ви, сър. Не можете да си представите какво означава това за мен. Как успяхте да я вземете?
— Човекът, който ми я даде, искаше час по-скоро да се отърве от нея.
— Ще ви дам хиляда лири — каза бързо Аугуста.
— Не ги искам. Приеми я като подарък за сватбата.
— Много мило от Ваша страна, сър. Но не мога да ви позволя да ми правите такъв подарък.
— Приеми го — каза хладно Хари. — Аз съм твой годеник и съм длъжен да ти подаря нещо за сватбата. И ще се радвам — много, ако си се поучила от всичко, което се случи с теб.
— За Лъвджой? Да, наистина, научих си урока — не трябва вече нито да танцувам, нито да играя карти с него.
— Може би дори и да не разговаряш с него в бъдеще. Разбра ли?
— Да, Хари.
Лицето му доби по-мек израз. Той я гледаше доволен, че вече я притежава, и това я накара да потръпне от удоволствие.
— Хайде, побързай, мила. Става късно. Аугуста се обърна и влезе в къщата.
На другата сутрин Хари влезе в малката библиотека на Лъвджой. Бързо огледа стаята и се увери, че всичко си беше така, както го бяха оставили миналата нощ.
Лъвджой, изтегнат на стола зад писалището, погледна с интерес неканения гост. Очите му светеха, беше нащрек.
— Добро утро, Грейстоун. Какво те води насам?
— Идвам по личен въпрос. Няма да стоя дълго — Хари седна на стола до камината. Нямаше намерение да се дуелира с Лъвджой.
— Та казваш, личен въпрос, а? Да си призная, изненадан съм. Не предполагах, че госпожица Болингър ще те занимава с дълговете си от карти. Може би тя те е накарала да дойдеш и да се разплатиш вместо нея?