Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Тонът му помрачи малко настроението й. Тя намръщено започна да се облича.
— Хари, защо си ядосан? Да не би да ме обвиняваш за всичко това, което се случи току-що?
— По дяволите, Аугуста, не съм сърдит на теб. В момента мисля за Лъвджой. Няма да оставя тази работа недовършена.
Той скочи, оправи панталоните и ризата си и се зае да й помага, за да се облече по-бързо. Аугуста разбра, че той се разкъсваше между две противоположни чувства — страстта към нея и омразата към Лъвджой.
— Е, господине. Искате още?
— Да, искам много, много още — той се наведе към нея, за да оправи панталоните й.
— А кога ще стане това, сър?
— Че ще го правим — няма съмнение, но никога вече в карета из улиците на Лондон. Утре ще измоля специално разрешение за женитба и ще се оженим след два-три дни.
— Ще се оженим? Със специално разрешение?! — тя го погледна удивено. Всичко около нея се движеше с шеметна бързина. — Но, Хари! Какво ще стане с годежа ни?
— Страхувам се, че нашият годеж ще бъде най-краткият, отбелязван в регистрите.
— Не искам годежът ни да бъде кратък.
— Твоето мнение по въпроса не ме интересува. Току-що се любих с теб и смятам да го правя и занапред. Не мога да издържа четири месеца.
— Но, Хари!
— Достатъчно. Да не говорим повече. Въпросът е решен. Сега всичко зависи изцяло от мен. Ще направя онова, което смятам за необходимо.
— Добре. Но не смятам, че само ти си виновен за това. Грешката е и моя. Ти няколко пъти спомена, че нямам никакво чувство за благоприличие — Аугуста си помисли как ли би реагирала Клаудия, ако узнае всичко това.
— Казах ти, че не желая да слушам повече — Хари вдигна палтото си от седалката. По него имаше тъмночервени петна. Той въздъхна.
— Какво има, Хари?
— Нищо. Извини ме за това, което ти се случи тази нощ. Не можах да се овладея. За твоята първа брачна нощ ти заслужаваше нещо по-друго, поне едно удобно легло.
— Не се притеснявай за това. Беше много вълнуващо — тя дръпна пердетата и погледна през прозореца към улицата. — Колко ли двойки в момента правят същото като нас в каретите си по улиците?
Хари отвори капака на кабината с бастуна си и извика:
— Шръгс, върни ни обратно при лейди Арбътнот!
— Веднага. Стана доста късно, нали, господине?
Хари не отговори. Затвори капака и седна срещу Аугуста. Мина доста време, преди да промълви тихо:
— Не мога да повярвам, че се любих с годеницата си в карета, трополяща из улиците на Лондон.
— Горкичкият! Това действително е трудно за вярване, като се има предвид чувството ти за благоприличие.
— Подиграваш ли ми се?
— Не, господине. Не съм и помисляла за това — тя се опита да прикрие усмивката си и се замисли защо бе толкова щастлива.
— Мисля, че ако не бях толкова стриктен и сериозен, щях да бъда много повлиян от твоето поведение.
— Да, разбира се. Аз ще положа всички усилия това да стане — промърмори тя развеселена. — Не бързайте толкова с женитбата, сър.
— Защо не? — той вдигна вежди. — Утре ще дойда при чичо ти, ще му обясня, че нямам друг избор, и ще те уведомя за мястото и времето на церемонията.
— Но защо?
— Ти все още имаш нещо против?
— Не съм казала точно това.
— Но искаш да го кажеш. Ти спъваш всичко още от самото начало. Но сега обстоятелствата са такива, че не можем повече да чакаме. Принудени сме.
— Надявам се, че не чувството за благоприличие и чест ви диктува какво да направите, господине. Така няма за какво да бързате толкова.
— Не ставай глупачка. Аугуста. Трябва да избързаме с женитбата час по-скоро. Ти може би вече си бременна.
Очите й се разшириха. Тя инстинктивно пипна корема си. Господи, не беше помислила за това — бременна с бебето на Хари!
— Очевидно затова изобщо не ти е идвало наум — Хари я погледна и проследи жеста й.
— Можем да почакаме малко, за да се уверим дали е така.
— Никакво чакане. Не чакам и час.
Аугуста долови решителната нотка в гласа му и разбра, че всякакви спорове са излишни. В момента тя самата не беше наясно със себе си. „Какво ли ще бъде това да си имам бебе?“ — мислеше си Аугуста, седнала мълчаливо и кротко на седалката срещу Хари. Най-после пристигнаха у лейди Арбътнот. Слизайки от каретата, тя се обърна към Хари:
— Господине, обмислете всичко добре и след това вземете решение.
— Утре ще бъда зает да издействам специалното разрешение за брак. Ела, ще те изпратя до задната врата на къщата. Ще се преоблечеш в спалнята на Сали, а след това тя ще те изпрати до къщи с нейната карета и с придружител.
— С какво още ще се занимавате утре, сър?
— Смятам да посетя Лъвджой. Моля те, Аугуста, побързай! Неудобно ми е да стоя отвън с теб, облечена в тези дрехи.