Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Предполагам — рече Клаудия.
— Моля, седнете — подкани ги Сали.
Аугуста погледна към книгата й. Беше „Кублан Хан“ на Колеридж.
— И аз имам намерение да я прочета. Какво мислиш за нея?
— Изключителна. Доста нереална. Той твърди, че цялата история му се явила, когато се пробудил от сън, предизвикан от опиум… — Сали се обърна към Клаудия: — Но да оставим тези фантазии. Кажи, какво мислиш за нашия клуб?
— Мисля, че вашият иконом прилича на някой, когото познавам.
— Предполагам, че походката му ти напомня за нашия куц градинар. Той страда от ревматизъм — отбеляза Аугуста.
— Може и да си права.
— Значи утре ти ще се омъжиш със специално разрешение и веднага ще заминеш за Дорсет, мила моя? — попита Сали.
— Колко бързо се е разпространила мълвата наоколо! — Възкликна Аугуста.
— Разпространи се още тази сутрин в „Помпея“. Не мога да повярвам.
— Идеята не беше моя, а на Грейстоун. Между другото открих една черта у годеника си, която не ми беше позната досега. Той е необуздан.
— Необуздан? Не мисля, че това е най-точната дума за Грейстоун.
— А коя?
— Прикрит. Проницателен и умен. Един изключителен, необикновен мъж — Сали отпи глътка чай.
— Знаеш ли, че той има навика да знае всичко, което аз мисля или върша. Независимо дали това е тайно или не. Имам чувството, че до мен е онзи, човекът с прозвището Немезида.
Сали разплиска чая върху ръката си, после го попи с носната си кърпичка. Очите й светнаха:
— Немезида? Колко странно. Немезида…
На другия ден следобед Аугуста също мислеше за това през цялото време, докато пътуваше в каретата към Дорсет.
Сватбената церемония беше кратка. Грейстоун бързаше. Не обърна внимание на бялата муселинена рокля на булката, не забеляза дори дълбокото й деколте. Той настояваше час по-скоро да напуснат Лондон. Сега седеше замислено срещу Аугуста. Това беше първото им пътуване заедно след преживяното онази нощ. Тя не можеше да чете — пейзажът наоколо я впечатляваше и разсейваше. Тя се сгуши в медночервената си пелерина и започна да премята в ръце чантичката си, като отвреме-навреме хвърляше поглед към Грейстоун. Той изглеждаше строен и силен в новите си ботуши, бричове и елегантно ушит жакет. Бялата му вратовръзка беше завързана безупречно. Образец на мъж и джентълмен.
„Образец“ — тъжно си помисли Аугуста. Как изобщо ще живее с него според неговите канони…
— Какво ти е, Аугуста?
— Нищо, милорд.
— Сигурна ли си? — попита тихо той.
— Имам усещането, че с мен се случва нещо нереално, сякаш всеки момент ще се събудя и ще открия, че съм сънувала.
— Надявам се, че не го искаш. Ти си вече омъжена.
— Да, милорд.
— Вълнуваш се, нали?
— Донякъде — тя се замисли за това, което я очакваше — дъщеря, нов дом, съпруг, чиято първа жена е била идеал за благоприличие…
— Ще се опитам да бъда добра съпруга, Хари.
— Наистина ли? Ще бъде много интересно.
— Досега съм правила доста грешки и разбирам, че пред мен стои трудна задача. Естествено, няма да ми бъде леко да живея съобразно с твоите изисквания за съпруга. И да се старая да приличам на Катрин.
— Моята бивша съпруга беше лъжкиня, една лицемерна кучка — каза спокойно Хари. — Последното нещо, което трябва да правиш, е да й подражаваш!
9.
Аугуста погледна смаяно Хари.
— Не ви разбирам, милорд, всеки знае, че вашата съпруга е била изключителна и прекрасна жена.
— Зная. И не бива да разочаровам околните, като говоря противното — рече горчиво Хари. — По време на годежа ни не ми разрешаваше нищо повече от една-две целувки и аз си мислех, че го прави от чиста добродетелност.
— Да — Аугуста леко се изчерви, припомняйки си колко много неща му бе позволила, докато бяха сгодени.
— През първата ни брачна нощ тя се държа с мен толкова студено, както и през годежа. Аз подозирах, че има друга причина. Когато настоях да ми каже, тя се разплака и призна, че обича друг и че му се отдала в момента, в който разбрала, че ще я омъжат за мен.
— Била е длъжна да се омъжи за вас? Защо?
— Заради титлата и богатството ми. Нейните родители настояваха и тя се бе съгласила. Нейният любовник беше бедняк.
— Много тъжно. Съчувствам и на двама ви.
— Би ли ми повярвала, че ако знаех за това преди брака, аз щях да я пусна да избяга с него? Дори щях да им дам пари. Но бях изправен пред свършен факт. Тя ми каза, че съжалява и че ще направи всичко възможно да бъде добра и вярна съпруга. Повярвах й. Бога ми, може би, исках да й вярвам.
— Не би трябвало да й се сърдиш, че не е била девствена.
Хари сбърчи вежди и не отговори на забележката.