Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Кажи, че ме желаеш — прошепна той.
— Желая те. Никога не съм желала някого така, както желая теб сега.
Аугуста отново потрепери. Сега той беше коленичил между краката й.
— Хари!
— Тихо, любов моя, тихо.
Тя почувства тежестта му върху себе си. И чак сега разбра какво възнамеряваше да прави. Ръцете му започнаха да я галят нежно.
— Любов моя! Да, любов моя. Отвори се за мен! Господи, колко си нежна! Разтвори се цялата за мен! Колко си мека и влажна. Моля те, нека да вляза в теб и да те почувствам. Моля те, нека да вляза!
Тя усети как нещо твърдо и остро бавно навлезе в нея. Обзе я паника. Трябваше да го спре, а не можеше. Беше късно. Утре сутринта той вероятно ще я вини отново.
— Хари, трябва ли да го правиш? Ти ще си помислиш, че съм лека жена.
— Не, любов моя. Мисля, че си много нежна и красива.
— После ще ми кажеш, че съм ти дала повод и обещания.
— Обещанията вече са направени. Ти ми принадлежиш. Ние сме сгодени. Не бива да се страхуваш повече. Няма нищо страшно, ти се любиш с мъжа, който ще ти стане съпруг.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Прегърни ме, любов моя. Дръж ме здраво в прегръдките си. Пусни ме вътре в себе си. Покажи ми, че ме желаеш.
— О, Хари! Желая те. Уверявам те, че те желая.
— Обичам те и те искам, Аугуста. Само Бог знае колко силно те желая. Повярвай ми, не мога да издържа до утре сутринта, ако не те имам изцяло.
— О, Хари! — тя знаеше, че той я желае и се нуждае от нея. Копнееше да му се отдаде. Сега разбираше какво значи да принадлежиш някому.
Аугуста го прегърна, подчини се на всяко негово движение. И той рязко влезе в нея докрай.
Сякаш някой я поля със студена вода. Така ли трябваше да навлезе мъжът в нейния интимен свят? Не беше това, за което бе мечтала, което бе очаквала с копнеж. Искаше й се да заплаче, да извика от ужас и изненада, но не можеше. Устата му бе впита в нейната. Поглъщаше всяко нейно възклицание, болката и изненадата й. Утешаваше я с целувките си… Той вдигна глава, за да поеме въздух. Светлината на лампата в купето освети потното му чело.
— Хари?
— Спокойно, любов моя. Спокойно. След една-две минути всичко ще се оправи. Прости ми, ако съм бил груб с теб — той започна да целува лицето и врата й. Прегърна я още по-здраво. — Опияняваш ме. Не зная какво върша. Може би трябва да бъда по-внимателен и нежен.
Аугуста не отговори. Тя искаше да се нагоди психически и физически към новото усещане. Хари продължаваше да лежи върху нея и тя чувстваше вътре в себе си нарастващо напрежение.
— Аугуста?
— Да, Хари?
— Добре ли си, любов моя?
— Да. Поне така мисля — тялото й започна да свиква с това непознато досега усещане. Никога не се бе чувствала по този начин.
Точно тогава каретата отскочи, едно от колелата беше попаднало в дупка. Хари навлизаше все по-навътре в тялото й, докато най-накрая извика. Аугуста изстена. Той измърмори нещо и допря челото си върху нейното.
— Всичко ще се оправи, честна дума. Ти си толкова сладка и нежна. Погледни ме, любима — Хари хвана с ръце лицето й. — По дяволите, Аугуста! Отвори очи и ме погледни. Кажи ми, че още ме желаеш. Последното нещо, което искам, е да те нараня.
Аугуста отвори очи. Погледна го в лицето и разбра, че той се вълнуваше и чувстваше виновен за това, че й причинява болка.
— Не се притеснявай, Хари. Всичко е наред. Зная, че нищо не става така, както искаме.
— Господи, Аугуста! Какво да те правя! — той скри лице между гърдите й и засили движенията си.
Тя нито осъзнаваше, нито обръщаше внимание на новото чувство, но реши да бъде мила, когато всичко свърши.
— Аугуста! — извика Хари, възбуден до крайност.
Тя беше изцяло под властта на неговата изключителна мъжка сила. В този миг той се отпусна запъхтян върху нея. Аугуста го погали по гърба и си помисли колко силно желаеше той да бъде тук, до нея, за да усеща тежестта на тялото му, дори мирисът му.
Изведнъж я завладя чувството за притежание. Да, Аугуста и Хари бяха вече обвързани един с друг. Тази нощ те бяха сложили началото на своето семейство. Новото й семейство, изцяло нейно… „Господи! Не мога да повярвам“ — помисли си тя, но само каза замислено:
— Хари, това ли ще правиш през четирите месеца на нашия годеж? Едва ли Шръгс ще е съгласен да ни разхожда по цяла нощ из града. Помисли за ревматизма, му.
Той бавно вдигна глава. Любовното чувство го беше напуснало.
— По дяволите! Четири месеца! Това е невъзможно — той се отдели от нея и прокара пръсти по косата си. — Дай ми пет минути да помисля. Седни и веднага се обличай. Извини ме, че толкова бързам.