Дневникът на един маг
- Автор: Коэльо Пауло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Киркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневникът на един маг». Краткое содержание книги:
Фигурата спря за момент, после тръгна право към нас. Пресече линията на погледа ми и каза нещо, което не можах да разбера. Гласът принадлежеше на жена, чието присъствие беше добре дошло, приятелско и полезно.
В частта от секундата, когато фигурата застана между моите очи и тези на кучето, стомахът ми се отпусна.
Аз имах могъщ приятел, който ми се притече на помощ в тази толкова абсурдна и ненужна схватка. Когато фигурата отмина, кучето бе свело очи. Скочи и изтича зад запустялата къща. Изгубих го от поглед.
Едва тогава усетих, че сърцето ми ще се пръсне от ужас. Сърцебиенето бе така силно, че ми се зави свят и помислих, че ще припадна. Докато всичко се въртеше пред очите ми, погледнах към пътя, откъдето двамата с Петрус бяхме минали минути по-рано. Търсех фигурата, която ми бе помогнала да надвия кучето.
Една монахиня. Беше с гръб и се движеше в посока към Асофра. Не можех да видя лицето й, но си припомних гласа и реших, че е най-много на двайсет и няколко години. Погледнах натам, откъдето бе дошла — пътека, която не водеше наникъде.
— Това е тя… тя ми помогна — промърморих, а световъртежът ми се усили.
— Недей да раждаш още фантазии в тоя и бездруго толкова необикновен свят — каза Петрус, като се приближи и ме хвана под ръка. — Тя е от един манастир в Каняс. Намира се на около пет километра оттук. Ясно е, че няма как да го видиш.
Сърцето ми продължаваше да бие ускорено и имах чувството, че ще припадна. Бях прекалено стреснат, за да мога да говоря или да поискам някакво обяснение. Седнах на земята, а Петрус плисна малко вода на лицето и врата ми. Спомних си, че постъпи по съшия начин и когато излязохме от дома на жената, само че тогава плачех и се чувствах добре. Сега усещането беше точно обратното.
Петрус ме остави да си почина за известно време. От водата се посъвзех и гаденето взе да минава. Постепенно се връщах към нормалното си състояние.
Когато се почувствах добре, Петрус предложи да повървим малко и аз се подчиних. След петнайсетина минути умората се върна. Седнахме в основата на средновековна колона с кръст на върха. Такива колони служеха да указват участъци от Пътя на Сантяго.
— Паниката ти навреди много повече от кучето — каза Петрус, докато си почивах.
Исках да разбера причината за тази абсурдна среща.
— В живота и по Пътя на Сантяго има някои неща, които се случват независимо от волята ни. Още при първата ни среща ти казах, че в очите на циганина съм прочел името на демона, с когото ще се сблъскаш. Много се изненадах, когато разбрах, че демонът ще е куче, но тогава не ти споменах нищо. Едва когато стигнахме в дома на жената и ти за пръв път изпита Всепоглъщащата любов, видях твоя враг.
Когато прогони кучето на онази жена, ти не го постави на определено място. Нищо не се губи, всичко се трансформира, нали? Ти не направи като Исус, конто е позволил на бесовете да влязат в стадо свине и те са скочили в пропастта, Ти просто прокуди кучето. Сега тази сила няма определена посока и върви по дирите ти. Преди да намериш меча си, трябва да решиш дали искаш да бъдеш роб или господар на силата.
Умората ми взе да минава. Поех дълбоко въздух, с гърба си усетих студения камък на колоната. Петрус ми даде още малко вода и продължи:
— Случаите на обсебване се появяват, когато хората губят властта си над земните сили. Проклятието на циганина е всяло страх у жената, а страхът е отворил пролука, през която да се промъкне Пратеникът на умрелия. Това не е обичайно, но не е и рядко явление. Много е важно как ще реагиращ на чуждата заплаха.
Този път аз се сетих за откъс от Библията. В Книга на Йов пише: „Защото онова, от което се боях, случи ми се.“
— Една заплаха сама по себе си не може да доведе до нищо, ако не бъде приета. Докато водиш Справедливата битка, никога не забравяй това. Така както не бива да забравяш, че да нападнеш или избягаш е част от битката. Но не и да се вцепениш от ужас. В никакъв случай.
Тогава аз не изпитвах страх. Бях изненадан от себе си. Споделих го с Петрус.
— Разбрах. Иначе кучето щеше да те нападне. И е почти сигурно, че щеше да те надвие. Защото то не се страхува. Най-забавно беше идването на монахинята. Предусещайки положително присъствие, твоето богато въображение реши, че някой ти се притичва на помощ. Тази твоя увереност те спаси. Макар и основана на нещо напълно безпочвено.
Петрус имаше право. Той се разсмя звучно и аз се присъединих към смеха му. Станахме, за да продължим напред. Вече ми беше олекнало и бях в добро настроение.
— Има обаче нещо, което трябва да знаеш — каза Петрус, докато вървяхме. — Двубоят с кучето може да свърши с победа за единия от двамата. То отново ще се появи и следващия път се опитай да доведеш схватката до края. В противен случай призракът му ще те тормози през остатъка от дните ти.