Дневникът на един маг
- Автор: Коэльо Пауло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Киркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневникът на един маг». Краткое содержание книги:
— Имаш право. Ти, аз, както и по-голямата част от поклонниците по Пътя на Сантяго посредством практиките на РАМ изпитваме Агапе в другата й форма — вдъхновението.
За древните мъдреци вдъхновението е транс, екзалтация, връзка с Бога. Вдъхновението е Агапе към идея, към нещо. Всички сме го преживявали. Когато обичаме и от дъното на душата си вярваме в нещо, се чувстваме по-силни от света, обзети сме от спокойствие. То идва от убеждението, че нищо не може да сломи нашата вяра. Тази необикновена сила ни дава възможност да вземаме правилните решения в точния момент. Когато постигнем целта си, се изненадваме от собствените си способности. По време на Справедливата битка нищо друго няма значение. Към крайната цел ни води вдъхновението.
Вдъхновението обикновено се проявява най-силно през първите години на живота. Все още сме силно свързани с божественото и с такова въодушевление се хвърляме към играчките си, че куклите дори оживяват, а оловните войничета маршируват. Когато Исус е казал, че на децата е Царството небесно, е имал предвид Агапе под формата на вдъхновение. Децата стигат дотам, без да ги е грижа за чудесата, мъдростта, фарисеите и апостолите. Отиват с радост, движени от вдъхновението си.
Разказах на Петрус, че тъкмо този следобед съм разбрал, че съм напълно обзет от Пътя на Сантяго. Дните и нощите на испанска земя почти ме бяха накарали да забравя за меча и се бяха превърнали в неповторимо преживяване. Всичко останало беше без значение.
— Днес следобед се опитахме да ловим риба, но рибата не кълвеше — каза Петрус. — Обикновено оставяме вдъхновението да ни се изплъзне покрай тия дреболии, толкова незначителни на фона на величието на всяко съществование. Губим вдъхновението си заради нашите нищожни, но необходими загуби по време на Справедливата битка. И понеже не знаем, че то е по-велика сила, насочена към крайната победа, допускаме да ни се изплъзне между пръстите, без да си даваме сметка, че оставяме да ни се изплъзне и истинският смисъл на живота ни. Обвиняваме, света за отегчението, което изпитваме, и за провала си и забравяме, че ние сами сме позволили да ни напусне тази могъща сила, която придава смисъл на нещата — проявлението на Агапе под формата на вдъхновение.
Пред очите ми отново изникна гробището до рекичката. Онзи странен портал, несъразмерно голям, беше съвършеният образ на изгубения смисъл. Зад портите — само мъртъвци.
Сякаш отгатнал мислите ми, Петруе отвори дума за нещо подобно.
— Преди няколко дни навярно остана изненадан, че кипнах заради няколкото капки кафе, което онова нещастно момче разля върху бермудите ми, и бездруго мръсни от прахоляка по пътя. В действителност аз се ядосах, защото ’прочетох в очите на момчето, че вдъхновението му си отива така, както изтича кръв от прерязани вени. Видях как това младо и жизнеспособно момче е започнало да умира, понеже вътре в него всяка минута умира по малко Агапе. Вече доста съм живял и съм се понаучил да се справям с тия неща, но онова момче, неговото поведение и добрите неща, които усетих, че би могло да даде на човечеството, ме шокираха и натьжиха. Убеден съм, че моята агресия го е поразтърсила и поне за известно време ще забави смъртта на Агапе.
Когато прехвърли демона в кучето на онази жена, ти изпита Агапе в най-чист вид. Това беше един благороден жест и ме накара да се почувствам щастлив, че съм с теб ’и съм’ти водач. За пръв път и аз ще взема участие в упражнението заедно с теб.
И Петруе ми преподаде ритуала на Агапе, УПРАЖНЕНИЕТО СЪС СИНЯТА СФЕРА.
— Ще ти помогна да пробудиш вдъхновението си, да породиш сила, която като синя сфера да обхване планетата — каза той. — За да ти засвидетелствам уважението си към твоето търсене и към това, което си.
До момента Петруе не бе изразявал нито положително, нито отрицателно мнение за това как изпълнявам упражненията си. Беше ми помогнал да осъзная първия си сблъсък с Пратеника, беше ме извадил от транса при упражнението на семенцето, но така и не се поинтересува за постигнатите от мен резултати. Често го питах защо не проявява интерес към моите усещания, а той ми казваше, че единственото му задължение като водач е да ми покаже Пътя и практиките на РАМ. На мен се полагало да оползотворя или да пренебрегна резултатите.
Седни удобно и се отпусни. Помъчи се да не мислиш за нищо.
1. Усети колко хубаво е да си жив. Нека сърцето ти се почувства свободно, дружелюбно, над и отвъд дребнавите проблеми, които се опитват да го засегнат. Запей някоя детска песничка, тихичко. Представи си как сърцето ти започва да расте, да изпълва стаята, а после и къщата с наситена и искряща синя светлина.