Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
Човекът, който ни намери вилата и организира преместването ни с възможно най-малка суматоха и най-голяма експедитивност, беше, естествено, Спиро. Три дни след като бяхме разгледали вилата, по пътя вече се носеше потъналото в прах шествие на дългите дървени каруци, натоварени догоре с нашите вещи, а на четвъртия ден вече се бяхме настанили.
В края на имението имаше къщичка, където живееше градинарят със своята съпруга — доста грохнала от напредналата възраст двойка, която сякаш западаше едновременно с имението. Задълженията на мъжа бяха да пълни варелите с вода, да бере плодовете, да мачка маслините и веднъж в годината да се подлага на жестоките жила на пчелите, докато измъква меда сред жуженето на седемнадесетте кошера под лимоновите дръвчета. В един прилив на зле насочен ентусиазъм, мама нае жената на градинаря за домашна помощница във вилата. Тя се казваше Лугареция. Беше слаба, с печален вид и косата й все се измъкваше изпод множеството фуркети и гребенчета, които я прикрепяха. По характер бе твърде чувствителна — скоро мама се убеди в това, защото и най-малката забележка за работата й, колкото и тактично да бе отправяна, караше кафявите й очи да плувнат в сълзи, а подобна проява на скръб смущава. Гледката бе толкова сърцераздирателна, че не след дълго мама напълно се отказа да й прави забележки. Само едно нещо на света можеше да накара тъжното лице на Лугареция да се озари от усмивка, а очите й — като очи на спаниел24, да проблеснат: разговор за болестите й. Докато за повечето хора ипохондрията е хоби, за Лугареция тя беше ежедневие. Когато пристигнахме, тя не се чувстваше добре със стомаха. Първите вести за състоянието на нейния стомах получавахме в седем часа сутрин, когато ни носеше чая. Минаваше от стая в стая с подносите и даваше на всеки подробен отчет за нощните пристъпи на вътрешностите си. Беше специалистка по изкуството на графичното описание: пъшкаше, задъхваше се, превиваше се от болки, тропаше с крака из стаите и ни представяше такава реалистична картина на страданието си, че скоро собствените стомаси ни заболяваха от съчувствие.
Една сутрин, след като стомахът на Лугареция бе прекарал особено лоша нощ, Лари запита мама:
— Не можеш ли да помогнеш някак на тази жена?
— Какво очакваш да направя? Дадох й малко от твоята сода за хляб.
— Сигурно затова е изкарала толкова зле нощта.
— Положително не се храни правилно — каза Марго. — Вероятно се нуждае от диета.
— Само щик може да й оправи стомаха — забеляза жлъчно Лари. — През последната седмица всяко свиване на дебелото й черво ми стана до болка познато.
— Известно ми е, че тя малко досажда — каза мама, — но в крайна сметка клетата жена наистина страда.
— Глупости — обади се Лесли. — Това й доставя непрестанно удоволствие. Като на Лари, когато боледува.
— Както и да е — побърза да се намеси мама. — Просто трябва да я търпим, защото няма къде да намерим друга помощница. Ще накарам Теодор да я прегледа следващия път, когато дойде.
— Ако това, което Лугареция ми разказа тази сутрин е вярно, трябва да го снабдиш с кирка и миньорска лампа — подметна Лари.
— Лари, дръж се прилично — сърдито каза мама.
За наше облекчение не след дълго стомахът на Лугареция се оправи, но почти в същия миг тя закъса с краката. Куцаше жално из къщата и непрекъснато стенеше на висок глас. Лари забеляза, че мама си е наела не прислужничка, а върколак и предложи да й закупим вериги и топуз. Подчерта, че така поне ще разбираме кога приближава и ще имаме време да избягаме, защото Лугареция имаше обичай да се промъкне незабелязано зад тебе и да изстене високо и неочаквано право в ухото ти. След сутринта, когато тя си свали обувките във всекидневната, за да покаже точно кои пръсти я болят, Лари започна да закусва в стаята си.
24
Ловджийски кучета, отглеждани най-напред в Испания. — Б.пр.