Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
— Много съм жален да ви го казвам, госпожо Дарълс — избоботил той, — но мислеше, че трябва да знаете.
Мама, напълно свикнала с конспираторския тон, използван от Спиро, когато има да съобщи нещо за семейството, изобщо не се разтревожила.
— Какво има, Спиро? — попитала тя.
— За госпожица Марго — тъжно казал Спиро.
— Какво е станало?
Спиро притеснено се огледал.
— Известно ли ви е, че тя се среща с мъж? — попитал той с треперлив шепот.
— С мъж ли? Ах, да, зная — храбро излъгала мама.
Спиро попривдигнал смъкналите се панталони и се навел напред.
— Обаче известно ли ви е, че той е турчин? — задал той въпроса толкова свирепо, че кръвта се смръзвала в жилите.
— Турчин ли? — небрежно попитала мама. — Не, не знаех, че е турчин. Какво лошо има в това?
Спиро изглеждал ужасен.
— Божке, госпожо Дарълс, как какво лошо? Та той е турчин! Нямам им вяра, когато ставаш въпрос за момичета. Ще вземе да й пререже гърлото. Честен кръст, опасно е госпожица Марго да плуваш с него.
— Добре, Спиро — успокоила го мама. — Ще поговоря с Марго.
— Смяташ, че трябва да знаете. Но не се безпокойте — ако той направиш нещо на госпожицата, ще го наредя добре — уверил я най-сериозно Спиро.
В съответствие с получените сведения, мама спомена за разговора на Марго, без да представя нещата толкова смразяващи кръвта, и й предложи да покани младия турчин на чай. Зарадвана, Марго отиде да го доведе, а мама набързо приготви кейк и кифлички, като предупреди всички ни да се държим възможно най-прилично. Пристигналият турчин се оказа висок млад човек със старателно накъдрена коса и ослепителна усмивка, която успяваше да изрази минимум чувства и максимум снизходителност. Притежаваше увереността на подмилкващ се, мазен мартенски котарак. Притисна ръката на мама до устните си, сякаш й оказваше някаква чест, а останалите награди с великодушна усмивка. Мама, усетила как се наежваме, отчаяно се хвърли да спасява положението.
— Колко е хубаво, че дойдохте… Отдавна исках… Просто нямаше кога, нали разбирате… Времето сякаш лети… Марго толкова много ни е разказвала за вас… Вземете си кифличка… — редеше тя задъхано и му се усмихваше невероятно очарователно, докато му подаваше парче кейк.
— Любезно — измърмори турчинът, като ни накара малко да се усъмним дали има предвид нас, или себе си. Последва мълчание.
— Той е на почивка тук — внезапно съобщи Марго, като че ли това беше нещо неповторимо.
— Нима? — заядливо попита Лари. — На почивка, така ли? Изумително!
— И аз веднъж бях на почивка — изрече Лесли нечленоразделно, защото устата му бе пълна с кейк. Добре си спомням.
Мама започна нервно да мести приборите за чая и свирепо изгледа братята ми.
— Да ви сложа ли захар? — попита с меден глас тя. — Искате ли захар в чая?
— Да, благодаря.
Отново последва кратко мълчание, докато седяхме и наблюдавахме как мама сипва чая и отчаяно се мъчи да измисли тема за разговор. Накрая турчинът се обърна към Лари:
— Струва ми се, че вие пишете? — попита той без всякакъв интерес.
Очите на Лари проблеснаха. Мама, забелязала признаците на опасност, бързо се намеси, преди Лари да успее да отговори.
— Да, да, той непрекъснато пише, всеки ден. Вечно чука на машината — усмихнато каза тя.
— Винаги съм чувствал, че ако се опитам да пиша, ще го правя изключително хубаво — подхвърли младежът.
— О, нима? — отвърна мама. — Е да, разбира се, това е дарба, както много други неща.
— Той плува добре — отбеляза Марго. — И отива страшно навътре.
— Не изпитвам страх — скромно заяви турчинът. — Плувам великолепно, затова не изпитвам страх. И когато яздя не изпитвам страх, защото яздя великолепно. А по време на ураган прекрасно се справям с лодката и изобщо не изпитвам страх.
Той отпиваше с изтънчени движения от чая, като гледаше с одобрение страхопочитанието по лицата ни.
— Нали разбирате — продължи той, сякаш се боеше, че не сме схванали мисълта му, — не съм страхливец.
Резултатът от поканата за чай беше, че на следващия ден Марго получи от турчина бележка, с която той питаше дали не би искала вечерта да отиде с него на кино.
— Смяташ ли, че трябва да отида? — попита Марго мама.
— Ако искаш, върви, миличка — отвърна мама, като добави твърдо: — Но му кажи, че и аз ще дойда.