Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Моето семейство и други животни
Моето семейство и други животни - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Моето семейство и други животни

Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:

„Моето семейство и други животни“ е разказ за петте години, през които малкият Даръл открива природата на средиземноморския остров Корфу. Със свеж хумор и наблюдателност той описва приключенията си по вода и суша в изучаване на чудния свят на животните.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 119
Перейти на страницу:

— Не могат да се откажат. Вече са на път.

— Лари, ти наистина ставаш досаден. Защо не ми каза досега? Чакаш ги да пристигнат и едва тогава ми съобщаваш.

— Нямах представа, че ще възприемеш пристигането на няколко мои приятели като трагедия — обясни Лари.

— Миличък, наистина е глупаво да каниш хора, след като във вилата няма място.

— Умолявам те да престанеш с тази суматоха — каза раздразнено Лари. — Въпросът може да се реши съвсем лесно.

— Как? — с подозрение попита мама.

— Щом като вилата не е достатъчно голяма, ще се преместим в друга.

— Говориш смешни работи. Къде се е чуло и видяло човек да се мести в по-голяма къща, само защото си е поканил приятели на гости?

— Защо не ти харесва идеята ми? Според мене това е най-разумното разрешение на въпроса. От твърдението ти, че тук е тясно, следва, че трябва да се преместим.

— От твърдението ми следва, че не бива да се канят гости — отсече сурово мама.

— Не смятам, че е хубаво да живеем като отшелници. Поканих ги всъщност заради тебе. Прекрасна компания са. Мислех, че ще се радваш да ни гостуват. Щяха да те разнообразят малко.

— Благодаря, достатъчно се разнообразявам — отвърна му с достойнство мама.

— Какво да правим тогава?

— Не виждам защо да не отседнат в Швейцарския пансион, миличък.

— Не може да каниш хора на гости и после да ги караш да живеят в третокласен хотел.

— Колко души си поканил? — попита мама.

— Малко. Двама-трима. Няма да пристигнат наведнъж. Сигурно ще дойдат на групи.

— Мисля, че можеш поне да ме уведомиш колко души точно си поканил — каза мама.

— Не си спомням. Някои не отговориха на писмата ми, но това всъщност не означава нищо… Може би всеки момент ще пристигнат и са решили, че не си струва труда да пишат. Според мене, трябва да предвидиш разходи за седем — осем души, не повече.

— С нас включително ли?

— Не, не, седем — осем души, освен нас.

— Но това е невъзможно, Лари! При най-добро желание в тази вила няма как да живеят тринадесет души.

— Да се преместим тогава. Предложих ти напълно разумно разрешение. Не виждам за какво спорим.

— Но това е смешно, миличък! Дори да се преместим във вила, която побира тринадесет души, какво ще правим с толкова много място, когато си заминат?

— Ще поканим отново гости — отвърна Лари учуден, че мама не се бе досетила за толкова просто нещо.

Мама го изгледа сърдито над очилата и накрая каза:

— Лари, ти започваш да ме ядосваш.

— Мисля, че не е честно да ме обвиняваш само защото не можеш да се организираш, понеже съм поканил малко гости — не отстъпваше Лари.

— Малко гости ли?! — извика мама. — Много хубаво, че смяташ осем души за „малко гости“.

— Мисля, че отношението ти не подхожда за случая.

— А много ли подхожда да каниш гости, без да ми казваш?

Лари я погледна обидено, отново взе книгата си и заяви:

— Направих всичко възможно. Нищо повече не мога да направя.

Последва дълго мълчание, през което време Лари кротко си четеше, а мама слагаше огромни букети от рози във вазите и ги оставяше безразборно из стаята, като си мърмореше.

— На твое място не бих се размотавала — каза накрая мама. — В края на краищата, това са ти приятели. Би могъл да направиш нещо.

С мъченически вид Лари остави книгата.

— Наистина не разбирам какво очакваш да направя — отвърна той. — Не си съгласна с нито едно от предложенията ми.

— Ако правеше разумни предложения, щях да ги приема.

— Не виждам нищо нелепо в предложенията си.

— Лари, миличък, бъди разумен. Не можем да се прехвърляме в нова вила само защото някакви хора идват на гости. Пък и изобщо се съмнявам, че ще успеем да го направим навреме. А и Джери трябва да взема уроци.

— Всичко това лесно се оправя, ако поразмислиш малко.

— В друга вила няма да се местим — твърдо каза мама. — Върху това съм размислила вече.

Тя оправи очилата си, хвърли на Лари унищожителен поглед и се запъти към кухнята, а всяка нейна стъпка излъчваше решителност.

Втора част

И винаги бъди добър към странника: нерядко ангелите се предрешват и като странници при хората отиват.

Послание на апостол Павел към евреите, XII;2

Седма глава

Вилата с цвят на жълт нарцис

Новата вила беше огромна, висока правоъгълна постройка във венециански стил с избледнели стени с цвят на жълт нарцис, зелени капаци и червен като лисича козина покрив. Намираше се на един хълм над морето, заобиколена от занемарени маслинови горички и притихнали градини с лимонови и портокалови дръвчета. Цялото място навяваше чувство на старинна меланхолия: къщата с попуканите, обелени стени, просторните кънтящи стаи, верандите с натрупаните от вятъра миналогодишни листа, обрасли с пълзящи растения, от което стаите в по-ниската част бяха винаги потънали в зелен сумрак; малката, заобиколена със стена изоставена градина от едната страна на къщата и покритата с ръжда порта от ковано желязо; розите, съсънките и здравеца, пропълзели до обраслите в трева пътечки и разклонилите се неокастрени мандаринови дръвчета, покрити толкова нагъсто с цвят, че човек усещаше аромата им почти непрекъснато. Отвъд оградата бяха неподвижните овощни градини, потънали в тишина, която се нарушаваше само от жуженето на пчелите и от пърхащите от време навреме сред листата птици. Къщата и околните земи бавно и тъжно се разпадаха, потънали в забрава върху хълма над блесналото море срещу тъмните ронливи албански възвишения. Сякаш и вилата, и пейзажът бяха полузаспали, лежаха в унес под пролетното слънце и се сливаха с мъха, папратите и скупчените дребни отровни гъби.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)