Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
И така, призори ние двамата тръгнахме забързани през потъналите в мъгла маслинови горички с разкривени дръвчета, минахме долината с мокрите, скриптящи от росата миртови храсти и стигнахме на хълмчето. Стояхме, потънали до пояс сред лозите, в очакване да се развидели и да долетят птиците. Внезапно бледото утринно небе се изпъстри с тъмни петна, които се носеха шеметно като стрели и дочухме честия плясък от размахвани крила. Лесли чакаше, здраво стъпил на земята, опрял пушката на хълбок и следеше с напрегнат и светнал поглед птиците. Те идваха все по-близо, докато ни се стори, че ще прелетят над нас и ще се зареят в далечните сребристи хълмове с маслинови дръвчета. В последния миг Лесли плавно вдигна пушката към рамото си, лъскавите като бръмбари цеви насочиха муцунки към небето и двуцевката подскочи, а изстрелът за миг проехтя като изпукване на голям клон в тиха гора. Гургулицата, доскоро устремена в бързия си полет, сега бавно падаше към земята, следвана от вихъра на меки светлокафяви перца. Когато на колана му увиснаха пет безжизнени, окървавени гургулици, свенливо склопили очи. Лесли запали цигара, дръпна козирката на шапката над очите си и прегърна пушката.
— Е, стига толкова — каза той. — Нека клетите дяволи си отдъхнат.
Завърнахме се през нашарените със слънчеви петна маслинови горички, където гласовете на сипките прозвънтяваха сред листака като стотици дребни монети. Козарят Яни бе подкарал стадото си на паша. Почернялото му лице с огромните пожълтели от никотина мустаци се сбърчи в усмивка, от тежките гънки на ямурлука се подаде съсухрената му, вдигната за поздрав ръка.
— Херете! — изрече той с плътен глас красивото гръцко приветствие. — Херете, кирии23! Бъдете щастливи!
Козите се пръснаха сред дръвчетата, като отсечено блееха и си отговаряха, а хлопката на водача им ритмично дрънчеше. Сипките оживено бъбреха. Сред миртовите храсти една червеношийка издуваше портокаловата си гръд и отронваше своята песен. Островът, потопен в роса, блестеше на ранното утринно слънце, пълен с живот. Бъдете щастливи… Нима можеше човек да не бъде щастлив през пролетта?
Разговор
Още когато се настанихме на острова и изпитвахме първата радост от това, Лари, с характерната си щедрост, изпрати писма на всичките си приятели с покана да ни гостуват, фактът, че вилата можеше да побере само семейството ни, явно не му беше дошъл на ум.
— Поканих няколко души за седмица-две — подхвърли той на мама една сутрин.
— Чудесно, миличък — отвърна мама, без да се замисля.
— Реших, че не е зле известно време да се заобиколим е приятно и стимулиращо присъствие. Няма защо да вегетираме.
— Надявам се, че те не са прекалено интелектуални, миличък — каза мама.
— Господи, мамо, разбира се. Те са просто очарователни, обикновени хора. Чудя се откъде имаш тази фобия, че хората са интелектуални.
— Не обичам интелектуалците — каза жално мама. — Аз не съм интелектуалка и не мога да водя разговор за поезия и тям подобни. Но тъй като съм твоя майка, те винаги си въобразяват, че можем да разговаряме надълго и нашироко за литература. Идват и ми задават глупави въпроси точно по средата на готвенето.
— Не те карам да обсъждаш с тях изкуството дръпна се Лари, — но смятам, че можеш да се постараеш да прикриеш отвратителния си литературен вкус. Аз пълня къщата с хубави книги, а масата ти до леглото се огъва под тежестта на готварски книги, градинарски книги и разни потресаващи приключенски истории. Кой знае откъде ги намираш.
— Това са много хубави криминални романи — защити се мама. — Взех ги от Теодор.
Лари ядосано въздъхна и отново се залови да чете.
— По-добре се обади в Швейцарския пансион, когато наближи да пристигат — обади се мама.
— Защо? — учуди се Лари.
— За да запазят стаи — отвърна не по-малко учудено мама.
— Но аз ги поканих у нас — подчерта той.
— Лари! Как си могъл?! Наистина не мислиш достатъчно. Къде бихме могли да ги настаним?
— Не виждам защо вдигаш толкова шум — хладно отбеляза Лари.
— Но къде ще спят? — попита объркано мама. — Ние самите едва се побираме.
— Глупости, мамо. Организираме ли нещата както трябва, ще има много място. Ако Марго и Лес спят на верандата, опразват се две стаи, а вие с Джери можете да се преместите във всекидневната — ето и още две.
— Какво говориш, миличък! Не можем да плъзнем по цялата къща като катунари. Освен това нощем е все още студено и не мисля, че Марго и Лес трябва да спят навън. Просто във вилата няма място за гости. Ще се наложи да пишеш на тези хора да се откажат.
23
Здравейте, господа! (гр.). — Б.пр.