Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Нашите главни програмни продукти вече са разпространени и в най-отдалечените територии. Разполагаме с отделни кодове за по-големите населени места, така че абонатите да нямат проблеми с комуникациите. Почти навсякъде са инсталирани базови компютри с отделни кодове.
Потребителите обикновено не се интересуваха как се придвижват пакетите с информация, стига само да пристигаха навреме.
Грей отпи от портокаловия сок и продължи:
— Тестовете, които проведохме, потвърдиха ефикасността на програмите. Те бяха инсталирани и позволяват достъп до данните за всички наши клиенти. Автоматично се създават и актуализират каталози с директории за всяка база данни. Никой не е правил подобно нещо преди нас. Каталозите се обновяват на всеки двадесет и четири часа. Компютрите ни са в състояние да идентифицират само за три секунди всеки потребител, включен в мрежата. Системите ни в Атланта ще продължават да актуализират данните за клиентите. Готови сме да прибавим и бази данни за събиране на таксите, които въведохме през юни. Така че когато най-после приключим с въвеждането на широкия набор от услуги, и то на символични цени, веднага ще издухаме конкурентите. Само след около година останалите търговски мрежи ще ни дишат праха. А след още пет години Интернет ще е само спомен.
Джером искаше да чуе точно това. Той се развълнува.
Грей също беше запален от идеята.
Джером му се усмихна:
— Проведе ли тестовете тази сутрин?
— Да. От контролната зала горе получих достъп до бази данни в Азия и Южна Америка. Средното време при използвани два сателита на Глоубнет е 6,3 секунди.
— Нали нищо не си прехвърлял по мрежата, Нат? — попита през смях Лафлин.
— Изкушението наистина беше много голямо, Джийн — отговори Грей. Фактът, че всички те бяха бивши служители на „Датекс“, при това прекрасно запознати с всички програми за трансфер на фондове, често ставаше повод за неуместни шеги. От етична гледна точка Грей приемаше подобни забележки като обида.
И все пак той много добре знаеше, че преди години, когато компанията имаше нужда от допълнителни капитали, Джером беше „заемал“ фондове от страните на третия свят. Там финансовите операции се движеха толкова мудно, че парите се връщаха на мястото си, без никой да е забелязал отсъствието им. Е, вярно е, че имаше и периоди на съмнение в правотата на действията им. Джером обаче успя да го убеди, че след няколко успешни инвестиции парите наистина се връщат на законните им собственици.
— 6,3 секунди! — възкликна Джером. — Това е повече, отколкото бяхме очаквали! Гордея се с теб, Нат. Има ли нещо друго?
— Всъщност има един проблем, който изникна наскоро. Министерството на правосъдието ме извика като консултант. — Грей им разказа за случилото се в Кловис. — Знам, че излизам от рамките на дневния ред, но ударът беше наистина голям. Реших, че е по-добре да ви кажа.
Уестин се намръщи, после лицето му се проясни.
— Радвам се, че помагаш на правителството, Нат. Продължавай да ни информираш, ако има нещо, което ни засяга.
— Сигурно е бил някой вбесен вложител — каза Лафлин.
— Тази банка работеше ли с продукти на „Датекс“? — попита Самсън.
— „Датефт“ и „Датауд“.
— Джорджия — намеси се Уестин, — отбележи си да им се обадим по-късно. Искам да им направим предложение да подменим целия им софтуер безплатно, ако е повреден по някакъв начин. Трябва да разберем как е преодоляна защитната им система. Това би могло да засегне всичките ни продукти.
— Разбира се — съгласи се тя.
— Добре. Какво става във Великобритания, Джийн?
Лафлин веднага започна с доклада си. Останалите го последваха.
Джером беше повече от възхитен.
Първоначално съвещанието беше насрочено за десет часа сутринта. После го отлагаха два пъти, за да се съобрази времето с възможностите на участниците.
Мартин остана с впечатлението, че тази среща наистина е от голямо значение. Президентът очакваше всички те просто да зарежат това, с което се занимават в момента, и да бъдат на разположение. Само че явно някой беше създал проблеми с времето. Мартин не знаеше заради кого се отлага срещата. Той беше прекарал достатъчно време сред тези надути бюрократи и предполагаше, че може да е всеки един от тях.
Бяха се събрали в една от залите за конференции на третия етаж на сградата „Дж. Едгар Хувър“. Надолу по коридора бяха офисите на отдела по компютърни престъпления. Ръсел беше сложила на масата пред всеки от тях табелка с името му, така че разговорът да не се затруднява.