Целуната от сянката

Появата на Ейдриън ме принуди временно да забравя за опасенията си. Той се намъкна в затъмненото помещение и дори успя да ми намигне, докато се настаняваше в креслото, което се намираше до мен. Знаех си, че е само въпрос на време да се появи. Подозирах, че в целия кампус ние бяхме единственото му развлечение. Или може би не, ако се съдеше по силната миризма на алкохол, разнасяща се около него.

— Трезвен ли си? — попитах го, когато филмът свърши.

— Достатъчно трезвен. Какво става с вас, приятели?

Ейдриън не бе посещавал сънищата ми, откакто сънувах онази градина. Освен това се беше отказал от дръзкото си флиртуване. Повечето от появите му в нашата компания бяха свързани с работата му с Лиса или просто за разсейване на скуката.

Разказахме му за срещата ни със Стан, като изтъкнахме храбростта на Еди, но не споменахме за упреците на инструктора към мен.

— Добре свършена работа — каза Ейдриън. — Виждам, че си получил белези от битката. — Посочи към лицето на Еди, където се бяха появили три червени резки. Спомних се, че ноктите на Стан одраскаха Еди, когато той се хвърли да спасява Лиса.

Еди леко докосна бузата си.

— Почти не ги усещам.

Лиса се наведе към него и го огледа внимателно.

— Пострада, докато ме защитаваше.

— Просто се стараех да издържа практическия изпит — пошегува се той. — Не се тревожи за това.

И тогава се случи. Видях как нещо я обзе, може би прилив на състрадание и непреодолима необходимост да помага на другите, както толкова често й се случваше. Не можеше да понася гледката на страдащи от болка хора, не можеше да стои безучастно край тях, ако бе способна да помогне с нещо. Долових как силата се надигна в нея, зашеметяващо вихрено усещане, от което чак краката ми се подкосиха. Вече бях изпитала силата на действието й. Беше като пламък и блаженство едновременно. Изключително завладяващо. Тя протегна ръка и докосна лицето на Еди…