Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Върху двете дълги стени бяха накачени фантастични картини на влакове. На една от тях локомотив изскачаше от гъста блестяща мъгла със запалена лампа на предницата си. На друг влак пътуваше през окъпана в лунна светлина прерия. Влакове от всякакви епохи препускаха през гори, пресичаха реки, катереха се по планини през дъжд, лапавица, сняг, мъгла, в мрака на нощта, от тях се вдигаха облаци от пушек и от колелата им изскачаха искри.
В центъра на това обширно пространство, върху огромна маса с много крака, бе поставен релефен пейзаж от зелени хълмове, полета, долини, дефилета, реки, езера. Седем миниатюрни села със стотици детайлно изработени постройки се свързваха от селски пътища, осемнайсет моста и девет тунела. Вдлъбнати криви, изпъкнали криви, криви във формата на конска подкова, прави отсечки, наклони бяха покрити с повече железопътни релси, отколкото са кокосовите орехи в Тувалу.
Размерите на тази удивителна конструкция бяха петнайсет на десет метра и човек можеше да обикаля около нея, да вдигне една порта, да влезе вътре и да направи обиколка по една алея, сякаш е великан на почивка в страната на лилипутите.
Фрик беше в разгара на играта.
Той беше разположил цели армии от фигурки на войници по пейзажа и си играеше на влакове и война едновременно. Като се вземат предвид ресурсите, с които разполагаше за тази игра, тя би трябвало да е по-приятна, отколкото беше.
По всички външни и вътрешни контролни станции имаше телефони. Когато зазвъняха с личния му сигнал, той се стресна — много рядко го търсеха по телефона.
Имението се обслужваше от двайсет и четири телефонни линии. Две от тях бяха за алармената система и една — за наблюдението на хотелския тип система за отопление и климатична инсталация. Две служеха за факс и две — за връзка с интернет.
Шестнайсет от останалите седемнайсет линии бяха разпределени между семейството и персонала. Двайсет и четвъртата имаше специално предназначение.
Бащата на Фрик имаше на разположение четири линии, защото целият свят, а веднъж дори и президентът на САЩ, искаше да говори с него. Обаждания за Чанинг или Чан или Чани, че и (от една лапнала по него актриса) за Чичи се получаваха дори когато той отсъстваше от къщи.
Госпожа Макбий имаше четири линии, макар това да не означаваше, както Татко призрак понякога се шегуваше, че тя може да започне да си мисли, че е не по-малко важна от господаря си.
Ха, ха, ха.
Една от тези четири линии беше за апартамента на господин и госпожа Макбий. Останалите три бяха служебните й телефони.
В обикновените дни управлението на имението не се нуждаеше от три линии. Но когато госпожа Макбий трябваше да планира и осъществи забава за четири или петстотин холивудски тъпаци, три телефона невинаги бяха достатъчни да се оправи с доставчика на храната и напитките, цветаря, организатора на забавната програма и безбройните други тайнствени агенции и сили, които тя трябваше да призове, за да може да направи незабравима вечер.
Фрик не беше сигурен дали си струваше да се хвърлят толкова усилия и пари за това. След края на партито половината от гостите си тръгваха толкова пияни или така надрусани, че на сутринта нямаше да си спомнят къде са били.
Ако ги сложиш да седнат на градински столове и им дадеш планини от бургери и цистерни с вино, те щяха да се отрежат по същия начин. После щяха да се приберат вкъщи, да си изповръщат червата както обикновено, щяха да заспят като умрели и да се събудят на следващия ден, без да си спомнят нищо.
Като началник на охраната господин Труман имаше две линии в апартамента си — една лична и една служебна.
Само две от шестте прислужнички живееха в имението и те имаха обща телефонна линия с шофьора.
Домакинът по поддръжката на двора си имаше собствена линия, но вдъхващият страх майстор-готвач, господин Сатър, и веселият готвач, господин Баптист, използваха една от линиите на госпожа Макбий.
Госпожица Хепълуайт, личната секретарка на Татко призрак, имаше две линии.
Фреди Ниландър, знаменитият супермодел, подвизаващ се във Фриксилвания като Псевдомама, също имаше собствена линия тук, макар че се бе развела с Татко призрак преди почти десет години и бе посещавала дома с преспиване по-малко от десет пъти оттогава.
Татко призрак бе казал веднъж на Фреди, че звъни на телефона й от време на време с надеждата, че тя ще отговори и ще му каже, че най-сетне се е върнала при него и ще остане вкъщи завинаги.
Ха, ха, ха. Ха, ха, ха.
Фрик бе получил собствена линия, след като навърши шест години. Той не се обаждаше никога на никого, с изключение на случая, когато бе изровил от списъците с телефонни номера на познатите на баща си домашния телефон, липсващ в указателя, разбира се, на господин Майк Майърс, актьора, дублирал гласа на главния герой в Шрек, за да му каже, че Шрек без всякакво съмнение е страхотен.