![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
— Фрик, искам да ти стана приятел.
— Ти какво, перверзен ли си?
Фрик беше чувал за перверзните типове. И, да му се не види, навярно познаваше стотици от тях. Той не знаеше всичко, което те биха могли да направят на едно дете, и не беше съвсем сигурен какво точно най-много биха искали да му направят, но знаеше, че те съществуват и си правят колекции от детски очни ябълки и гердани от костите на жертвите си.
— Нямам ни най-малкото желание да ти направя нещо лошо — отвърна непознатият на телефона, което без съмнение беше точно каквото би казал един перверзен тип. — Тъкмо обратното. Искам да ти помогна, Фрик.
— Да ми помогнеш за какво?
— Да оцелееш.
— Как се казваш?
— Нямам име.
— Всеки трябва да има име, ако ще да е само едно, като Шер или Годзила.
— Не и аз. Аз съм само един сред многото, останал без име. Иде беда, Фрик, и ти трябва да се подготвиш за нея.
— Каква беда?
— Има ли място в къщата ти, където можеш да се скриеш така, че никой да не те намери? — попита непознатият.
— Що за шантав въпрос!
— Ще ти потрябва скривалище, където никой да не може да те намери. Едно много потайно място.
— От кого трябва да се скрия?
— Не мога да ти кажа това. Нека просто да го наречем „Звяра в жълто“. Но скривалището ще ти потрябва много скоро.
Фрик си даваше сметка, че трябва да прекрати разговора, че можеше да се изложи на опасност, ако продължеше играта на този откачен. Най-вероятно той беше някой жалък перверзен тип, който е извадил късмет да намери телефонния му номер, и рано или късно щеше да започне с мръснишкия разговор. Ала можеше да се окаже и някой магьосник и да го урочаса отдалеч или зъл психолог, способен да хипнотизира едно момче по телефона и да го накара да обере магазини за спиртни напитки и после да му предаде всичките пари, докато кудкудяка като кокошка.
Макар да съзнаваше, че тези, както и много други рискове съществуват, Фрик въпреки това не затвори телефона. Това беше несравнимо най-интересният телефонен разговор, който някога бе провеждал.
За всеки случай, ако се окажеше, че този безименен тип е същият, от когото трябва да се крие, Фрик предупреди:
— Аз имам телохранители и те са въоръжени с картечници.
— Това не е вярно, Елфрик. Лъжите няма да ти докарат нищо друго, освен мъка. Имението е строго охранявано, но това няма да е достатъчно, когато дойде моментът, когато Звяра в жълто се появи.
— Вярно е — настоя на лъжата си Фрик. — Моите телохранители са бивши командоси от отрядите за борба с тероризма и един от тях е спечелил титлата Мистър Вселена преди това. Те не си поплюват, а бият яко.
Странникът на телефона замълча.
След няколко секунди Фрик рече:
— Ало. Там ли си?
Мъжът заговори шепнешком:
— Изглежда, някой е дошъл при мен, Фрик. Ще ти се обадя пак по-късно. — Шепотът притихна до такава степен, че Фрик трябваше да се напряга, за да чуе какво казва. — А ти започни да търсиш това тайно скривалище. Нямаш много време.
— Почакай — каза Фрик, но линията се прекъсна.
Глава 14
С готово за стрелба оръжие, с вдигнато дуло, от стая в стая по коридора на наутилусообразния апартамент на Дъни Уислър Итън стигна до спалнята.
Една от нощните лампи светеше. Върху китайското легло шейна икономката изкусно беше наредила декоративни възглавнички от китайска коприна.
Също върху леглото, явно нахвърляни набързо, лежаха мъжки дрехи. Намачкани, изцапани, още влажни от дъжда. Панталони, риза, чорапи, бельо.
В един от ъглите имаше обувки.
Итън не знаеше в какво е бил облечен Дъни, когато е напуснал моргата в болницата „Богородицата на Анджелис“. Той обаче не би заложил и пукната пара срещу възможността това да са същите дрехи.
Приближавайки се до леглото, той усети леката воня, която бе помирисал в асансьора. Някои от съставните й части можеше да се определят по-лесно отпреди: застояла пот, лъх на гранясало мазило на сулфатна основа, редки пари на вкиснала урина. Миризмата на болест, на дълго залежаване и къпане само с леген и гъба.
Итън долови някакъв съскащ звук, който в началото отдаде на нов порив на дъжда, но после осъзна, че чува шума на вода от душа в банята към главната спалня.
Вратата на банята беше открехната. През пролуката заедно с шума се процеждаше ивица светлина, както и струйки пара.
Той отвори вратата докрай.
Подът и стените бяха облицовани със златен мрамор. Върху плот от черен гранит бяха сложени два черни керамични умивалника със златни кранове.
Над плота имаше голямо огледало, замъглено от изпаренията, в което не се виждаше ясно нищо. Разкривената му фигура се движеше под тази непрозрачна повърхност като някакъв странен белезникав предмет, който се мярва под потъналата в сенки повърхност на езеро.