![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Качи се с асансьора до по-високия от двата надземни етажа, пълни с магазини, ресторанти и атракции. Тук, на втория етаж, се намираше залата за компютърни игри.
В този час, когато училищният ден бе приключил, около игрите се трупаха деца. Повечето бяха около тринайсет и нагоре.
Машините бибиткаха, звъняха, биеха като камбани, дрънкаха, блееха, чуруликаха, свиркаха, барабаняха, бучаха, пищяха, църцореха, виеха, ревяха като форсирани мотори на коли, изсвирваха откъси бомбастична музика, издаваха писъците на виртуални жертви, премигваха, проблясваха, пулсираха в ритъма на цветомузиката с всички възможни цветове и поглъщаха монетите по-ненаситно и от легендарния Пак Ман, който някога лапаше курабийки по милионите екрани на компютърните игри, които вече изглеждаха старомодни, макар и не непознати на сегашните поколения.
Бродейки сред машините, Корки раздаваше безплатно наркотици на децата.
Всяко от малките найлонови пликчета съдържаше осем дози екстази и имаше етикет, който обещаваше БЕЗПЛАТНО Х и после приканваше ЗАПОМНЕТЕ КОЙ ВИ Е ПРИЯТЕЛ.
Той се преструваше, че е наркопласьор, който се опитва да привлече клиентела. Нямаше никакво намерение обаче да се срещне отново с който и да е от тези хлапаци.
Някои от тях приемаха пликчетата с удоволствие.
Други не проявяваха интерес. Никой от тези, които му отказаха, не се опита да го издаде, никой не обичаше портаджиите.
От време на време Корки пускаше пликчетата в джобовете на якетата на децата, без те да разберат. Нека да ги намерят по-късно и да се учудят.
Някои от тях щяха да се надрусат. Други щяха да изхвърлят или да подарят наркотика. В крайна сметка той щеше да успее да отрови още няколко мозъка.
Истината бе, че той не се стремеше да накара децата да се пристрастят. Той би раздавал хероин и дори кокаин, ако това бе целта му.
Резултатите от научните изследвания показваха, че пет години след вземането само на една доза екстази в химическия баланс на мозъка на приелия я още се забелязват отклонения. След редовна употреба може да настъпят постоянни мозъчни увреждания.
Някои онколози и невролози смятаха, че при сегашните огромни размери на употребата на екстази може да се очаква силно нарастване на появата на рак в мозъка на ранна възраст, както и на влошаването на умствените способности на стотици хиляди, ако не и милиони граждани.
Подаръци с осем дози като тези нямаше да доведат до краха на цивилизацията за една нощ. Корки се стремеше към дългосрочни резултати.
Той никога не носеше повече от петнайсет пликчета и щом започнеше да ги раздава, гледаше бързо да се отърве от тях. Не беше толкова глупав, че да се остави да го хванат за притежание на наркотици. Не се задържаше на това място повече от три минути.
Тъй като не спираше, за да продава, персоналът не можеше да го забележи. При напускането на залата за компютърни игри той беше като всички други — в джобовете му нямаше нищо изобличително.
Влезе в едно кафене „Старбъкс“, поръча си двойно лате и седна да го пие на открито, наблюдавайки човешкия парад в цялата му абсурдност.
След като си изпи кафето, той отиде в един универсален магазин. Трябваше да си купи чорапи.
Глава 12
Осем дървета в горичка с красивите си стари напукани кори по стволовете вдигаха нависоко изящно преплетените си клони, тръскаха грациозно сиво-зелените си кичури под напора на мокрия вятър, сякаш едновременно се противопоставяха на бурята и празнуваха. Лишени от плодове в този сезон, те нямаха маслини, които да окапят, само листата им падаха по павираната пътека.
По клоните им бяха накачени гирлянди от лампички за коледна украса, които не бяха включени по това време на деня, матови на цвят, те очакваха да блеснат през нощта.
Този пететажен блок в Уестууд, близо до булевард „Уилшър“, не беше нито толкова изискан, както някои сгради в района, нито толкова голям, че да има портиер. Въпреки това цената на апартамент в него би задавила дори гълтач на саби.
Итън мина по клонките на мира под угасените коледни светлини и влезе във фоайе с мраморен под и мраморни панели по стените. Той отключи вътрешната врата и влезе в малко, но уютно преддверие с килимче, придаващо мекота на мрамора, две кресла в стил ар деко и масичка с лампа, имитация на Тифани, от червени, кехлибарени и зелени парчета стъкло.
Макар да имаше стълбище до петте етажа на сградата, Итън взе бавния асансьор. Дъни Уислър живееше — беше живял — на петия етаж.
На всеки от първите четири етажа имаше четири големи апартамента, но най-високият етаж беше разделен само на два луксозни апартамента.