Магьоснически огън

Изглежда Мира бе изчела половината му библиотека през последните няколко дни. Нямаше много за правене, освен да се чете или да се сърфира в Интернет. Нямаше телевизор. Нямаше такъв в никой от апартаментите му.

Имаше стерео система и бяха превъртели цялата му С^ колекция. Всичко от Моцарт, през ^ей 2ерре1 т, до №пе 1псй N8118. Тя харесваше класическата музика и класическия рок, и имаше привлекателния навик да танцува и да пее — зле, — докато си мислеше, че той не я гледа.

Тя се обърна по очи, напълно погълната от историята. Меката, износена материя на анцуга прилепваше към задника й, очертавайки всяка съвършена буза. Умът му извика спомена за това какво беше чувството да усеща в ръцете си най-сладката част от анатомията й.

Той можеше да се сети за много по-интересни начини да прекара времето, отколкото да чете или да сърфира в мрежата. Например можеше да отиде при нея и да я измъкне от глупавия анцуг. Можеше да го плъзне по краката й, да свали суитчъра й и да разтвори гладките й бедра. Можеше да зарови главата си между краката й и да прекара там часове наред. Богове, обзалагаше се, че там е толкова сладката и топла, удоволствие за езика му. Искаше да ближе подутата й, сметанова плът, докато Мира не започнеше да го моли да почувства пениса му.

Джак би заложил всеки цент от парите си, че тя никога не е била с мъж, който да го направи по правилния начин. Никога не е била с мъж, който да го направи бавно и да знае къде да докосне жената. Той копнееше да й покаже, копнееше да я накара да свърши по този начин, срещу устните, езика и пръстите му. Искаше да чуе звуците, които тя издава, искаше да я вкуси, искаше да усеща интимните й части да пулсират около езика му, когато тя най-накрая достигне върха.

— Джак?

Той премигна и се концентрира върху лицето й, излизайки от ярките си фантазии.

Тя му се намръщи.

— Добре ли си? Беше се втренчил в мен.

Той отпусна захвата си около чашата, осъзнавайки, че я беше стиснал достатъчно силно, за да я строши.

— Не се притеснявай за мен. Добре съм — изръмжа той.

Лека болка мина през лицето й, карайки го да се почувства виновен за грубия си тон.

— Съжалявам — отговори тя. — Само попитах. Как е ръката ти?

Той погледна към дланта си. Изгарянето се бе излекувало, превръщайки се само в тънка розова резка върху кожата му.

— Почти го няма.

Тя кимна, затвори книгата и я плъзна на масата.

— Свърши ли вече?

— Да. — Тя въздъхна. — Трябва да се измъкна от това място, Джак. Ако Дъскоф не ме убият в кръга си, то скуката ще го направи. Не може ли да изляза за малко, просто… не знам, нека отида с теб до магазина за хранителни стоки или нещо такова? Каквото и да е?

— Така трябва. Ще стоим тук докато не получим заповед от Томас, че е безопасно да те заведем в Сборището. Планът беше да те заведа там веднага, но, когато си удари главата, трябваше да те доведа тук.