Магьоснически огън

Да, той загуби сина си, но все пак успя да открие наследник. Стефан използваше добрата си външност като предимство и се появяваше често в страниците на обществото. Той беше медийна звезда и беше избран от няколко списания за един от топ петте най-подходящи ергени в Съединените Щати. Малцина знаеха за жестокото сърце, което биеше под полираната публична фасада на Стефан.

По дяволите, той беше горд баща.

— Тя е там — завърши Крейн. — Дай на разрушителите на защити всички ресурси, които пожелаят. Имам нужда от тази жена. Може да се наложи да го направим по грубия начин и да нахлуем с взлом. — Той въздъхна. — Мразя да го правя по грубия начин.

— Да, сър. Заемам се.

— И доведи Стефан от Европа. Трябва ми за това. Боже, ако не успеем да доведем тази жена в демонския кръг, ще трябва да използваме Маркъс. Не искам да го хабя.

Идеален е на мястото си, не притежава достатъчно сила, за да се изправи срещу нас и да ни навреди. Както и да е, не знам дали има достатъчно енергия, за да затвори кръга.

Техният магьосник на въздуха — домашен любимец беше обучен отдавна. Маркъс имаше достатъчно енергия, за да изпълнява задачите на Дъскоф в сферата на магията на въздуха, но не и достатъчно, за да им се възпротиви. Не като жената. Освен ако не я контролираха преди напълно да усвои силите си, тя щеше да може да ги изтрие от лицето на земята.

Крейн потръпна от удоволствие. Ах, тя беше възхитителна. Ако родителите й бяха някакво мерило, тя беше извор на неоползотворен потенциал. Вероятно имаше достатъчно магия, за да затвори пет демонски кръга. Може би щеше да му се наложи да си поиграе с нея съвсем малко — докато е силно упоена, разбира се — преди да й предостави честта да изпълни тази толкова важна задача за него.

— Разбрано, сър.

Крейн наблюдаваше как Дейвид излиза от заседателната зала, след това стана от кожения си стол и прекоси стаята към бара. Имаше нужда от питие. Той проучи отражението си в огледалото над полирания бар. Косата на слепоочията му беше сребриста. Сега възрастта и болестта набраздяваха хубавото му някога лице.

Единствено светло сините му очи бяха останали същите през годините. Бяха същите очи, които гледаха от лицето на Джак. Бяха очи, за които хората казваха, че е странно да откриеш на лицето на магьосник на огъня — толкова ледени и студени.

Взе ниска кристална чаша и си наля бърбън. Ракът растеше в него. На практика можеше да усети как го разяжда отвътре. Той можеше да се излекува някак, но заболяването бързо прехвърли границите на способностите му. Страдаше от силно гадене и отпадналост. Костите на краката и колената, където беше съсредоточен най-вече рака, го боляха.

Страх премина през него и той стисна здраво свободната си ръка.

Страх. Не трябваше да му е познат.

Той имаше да командва толкова много сила, не само в магическия, но също така и в не-магическия свят. Компании преуспяваха или фалираха според прищевките му. Политици печелеха или губеха според волята му. Хора живееха, страдаха или умираха според желанията му.