Магьоснически огън

Тя седна и въздъхна разочаровано.

— Трябва да бягам и да се крия завинаги заради специалната ми магия? — Мира трепна и прехапа устната си. — Мразя да хленча, но наистина… не искам да правя това през останалата част от живота си. Просто искам нещата да са нормални, стабилни. — Тя въздъхна. — Това е всичко, което някога съм искала — нормалност.

Джак остави чашата си и се усмихна.

— Нямаш представа за силата, която притежаваш, нали? Щом овладееш контрола над способностите си, никой никога не ще бъде в състояние да те нарани отново. — Той поклати глава. — Повече никакво тичане, никакво криене. Всъщност, Крейн може да бяга и да се крие от теб.

Тя премигна.

— О. Тогава как ще обясниш случилото се с родителите ми?

— Ах. Ами, никой никога не е напълно неуязвим. Между другото, Томас смята, че ти ще бъдеш по-могъща от своите родители.

— Добре — каза тя, свивайки рамене. Ясно бе, че не му вярва. — Може би след като всичко свърши мога да отида в някаква магическа програма за защита на свидетелите.

— Един ден ще имаш стабилност отново. Просто ще бъде различен вид стабилност. Ще бъде една къща в предградията, с обикновено семейство и магията на страната на стабилността.

Тя се ухили.

— Стабилност като от "Мечти за Джени" или "Омагьосване".

Той се ухили в отговор.

— Нещо такова. Що се отнася до нормалност, Мира, ти никога не си била такава. Не си от деня, в които си била създадена.

Тя му метна мръснишки поглед.

— Боже, мерси.

— Това беше комплимент.

Тя само въздъхна.

Наистина нямаше никаква представа за силата си. За сега, тъй като бе необучена, това беше за добро. Той не искаше необясними торнадота да вилнеят из центъра на Минеаполис посред зима или безбройните други инциденти, които биха възникнали с неконтролируемата магия на въздуха.

От друга страна, тя трябва да знае на какво е способна, така че да може да се защити. Мисълта някой да нарани Мира беше непоносима за него, още повече сега, когато я познаваше лично. Тя вече не беше отговорност за него, начин да се поправи, задето бе стоял пасивно и бе гледал как майка й умира. През последната седмица бе научил, че Мира бе топла, интелигентна и грижовна личност.

Бе научил, че тя дълбоко цени класическата литература, също като него, има неестествена любов към ябълки и сирене и, въпреки верността си към религията на Уика, бе скептично настроена, що се отнасяше до магическите неща.

Тя беше несигурна в способностите си и определено й липсваше самочувствие, но Джак усещаше, че след като овладее магията си, тя ще намери истинската си същност. Джак вече знаеше, че тя е невероятно могъща.

Сега и Мира трябваше да стигне до този извод.

Той остави чашата си, стана и премести някои мебели настрана, далеч от траекторията му, а след това се отправи към Мира.