Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Стани. Това е първият ти урок по защитна магия.
Той й протегна ръка. Тя хвана ръката му и се изправи, изглеждайки изпълнена със съмнения и малко нервна.
— Не е страхувай. — Той я хвана за раменете и я обърна с гръб към себе си, собственият му гръб беше обърнат кьм разчистената площ, и притисна тялото си кьм нейното. — Аз съм този, който трябва да се страхува — промърмори той.
Тя се отдръпна малко и се опита да се обърне, но той я задържа на мястото й. Топлината на тялото й го затопляше, а лекият аромат на парфюма от рози, уловен в косите й, дразнеше ноздрите му.
По дяволите. Именно по тази причина избягваше да я обучава.
Той затвори очи за миг при изкусителното усещане за тялото й срещу неговото.
Мускулът на челюстта му се напрегна, когато стисна зъби, борейки се за контрол над пениса си, който искаше да се надигне и втвърди при близостта й. Бейзбол, трябваше да мисли за бейзбол.
— Тъй като съм магьосник на огъня, от всички елементи аз съм най-добър да се защитавам или да причинявам физическа вреда — каза той близо до ухото й. — Но всеки един от нас има способността да използва магията си в битка. Ще ти покажа един от начините да използваш своята.
Онова, което трябваше да направи, изискваше интимен физически контакт. Магията не се интересуваше, ако го убиваше това да я докосне или не съвсем да я докосне. Необходимо бе той да се свърже със седалището на нейната магия, за да може да й помогне да я контролира по-добре, в случай че излезе от контрол.
Той отпусна ръцете си около нея. Тя потрепери срещу него и дишането й се накъса, когато усетиха неоспоримия отговор на магията й към неговата. Магията нарасна след този първоначален допир, но привличането остана.
Жаждата, която изпитваше към нея, трябваше да е намаляла досега. Магиите им бяха намерили баланса. Придружаващият еротичен отговор също трябваше да е намерил равновесие, също както количеството вода се уравновесява. По дяволите, бе разчитал похотта му кьм нея да намалее, преди да подлуди и двама им. Противно на всякаква причина и магически закон, явно ставаше все по-интензивно.
Колко още от това мъчение трябваше да изтърпят?
Той постави ръцете си на ханша й и тя застина. Придърпа я обратно към себе си, намести сладко извития й задник към слабините си… и отново спря да мисли за бейзбол. След това премести ръцете си нагоре към стомаха й и постави върховете на пръстите си между гърдите й, внимавайки да не ги докосне.
Дишането на Мира стана дълбоко и тежко. Той можеше да почувства повдигането и спадането на гърдите й под върхове на пръстите си. Дали и тя е възбудена в момента? Дали го искаше толкова, колкото той нея? Беше ли топла и влажна между красивите си бедра? Той искаше да разбере.
— Затвори очи — прошепна той в ухото й. — Концентрирай се върху изтеглянето на нишка магия, точно както си се упражнявала, само че този път изтегли малко повече. Изтегли два пъти повече, отколкото обикновено, но не повече.
— Стана — каза тя със задъхан глас.
— Вече?
— Упражнявах се.
— Добре. Браво. Сега си представи, че съм нападател. Представи си, че съм зад теб, с намерението да те нараня.
— Искаш да кажеш, че трябва да си представя, че не искам да ме докосваш?
На Джак му отне момент, за да отговори, опитвайки се да разбере какво означава този коментар. Дали това означаваше, че е трудно да си представи… или е лесно?
— Да. След това я насочи към мен с желанието да ме отблъснеш назад.
Тишина. Нищо.
— Мира?
— Не ме пришпорвай. Работя по въпроса.
— Добре. Не се притеснявай да нараниш…
Порив на вятъра го изтръгна от Мира. Той излетя назад и се приземи по гръб. Дъхът му просвистя и той се плъзна пет фута по полирания под, преди да спре. Джак лежеше проснат, загледал се с изненада в Мира.
— О, Боже мой — възкликна тя. — Толкова съжалявам. Не исках да те блъсна толкова силно.
Тя изтича към него и протегна ръка, за да му помогне да се изправи.
Той я погледа предпазливо за половин секунда, а след това пое ръката й и се изправи на крака. Той трепна и докосна кръста си, където го болеше.
— Ауч.
— Много, много съжалявам.
Той пое лицето й между ръцете си, принуждавайки я да го погледне.
— Спри да го казваш. Направи това, което ти казах да направиш. Можеш да бъдеш повече боец, отколкото си мислиш.
Тя му даде една лукава усмивка.
— Та, имаме ли нужда да упражняваме това още сто и петдесет пъти?
Той се взираше в лицето й, опитвайки се да не я целуне. Усмивката избледня от леко разделените й устни, когато погледна към него. Зениците й се разшириха, потъмнявайки очите й. Тя го искаше, искаше го толкова много, колкото и той нея.