Магьоснически огън

Мира изсумтя.

— Красива? Сега вече знам, че лъжеш.

Той издиша раздразнено.

— Да, красива. Всъщност мисля, че си великолепна, мамка му. Съжалявам, че не го виждаш, когато гледаш в огледалото, но аз го виждам всеки път, когато те погледна.

Тя затвори албума и се вгледа мълчаливо надолу към него. Той си пожела да може да разбере за какво си мислеше тя, но нямаше никаква идея.

— Това е посегателство — каза тя почти недоловимо.

— Знам. Беше грешка. Съжалявам. — Изглежда правеше грешка след грешка с нея. Защо имаше чувството, че има още нещо? Защо не можеше просто да спре, да я остави на мира? Тя беше неустоима за него, а той никога не се справяше добре с изкушенията.

Тишина.

— Предполагам сме квит сега, що се отнася до посегателството, като се има в предвид, че аз нахлух в тази стая — каза тя най-накрая.

— Добре.

Тя се обърна с лице към него. Намръщена, тя издуха тъмен кичур коса от лицето си и скръсти ръце на гърдите си.

— Впрочем какво сънува?

— Теб — отговори той. — И майка ми. — Той погледна настрани, защото не искаше да разкрие чрез очите си, че не казва цялата истина. — Сънувах, че майка ми иска да те вземе със себе си в гроба.

Мира потръпна.

— Майка ти е мъртва?

Той кимна.

— Съжалявам. — Тя посочи фотографиите на стената. — Предположих, че това е тя.

Той поклати глава.

— Това е леля ми. Тя ме отгледа. Никога не съм познавал майка си. Тя бе магьосница на земята, казвал съм ти.

Тя сви устни за момент.

— Крейн ли е убил майка ти, Джак?

Погледът му отскочи към нейния.

— Защо питаш това?

Тя не знаеше колко близко до целта удря. Майка му вероятно се бе самоубила заради баща му. Докторите са я диагностицирали като следродилна депресия и това може би беше изиграло роля в самоубийството й, но Джак никога нямаше да знае със сигурност. Независимо от причините, тя се беше самоубила и го беше оставила сам да изстрада живота с баща си.

— Не знам. — Тя сви рамене. — Предположих, че Крейн е направил нещо, за да те нарани на лично ниво.

Джак погледна в страни.

— Така е, но не беше това.

— Добре. — Тя направи пауза. — Баща ти все още ли е жив?

Той трудно можеше да я обвини, че го обсипваше с въпроси, а и заслужаваше всички отговори, които можеше да получи. Джак само си пожела да можеше да й каже цялата истина.

— Жив е. — Устните му се извиха в унила усмивка. — Но не си говорим много.

— Ако майка ти е била земна магьосница, какъв елемент е владеел баща ти?

— Огън. Взел съм способностите си от него — отговори той.

Тя прехапа устна. Той загледа тази розова плът между белите й зъби с интерес.

— Искам да те попитам нещо. От къде идват магьосниците? Имам предвид… знаеш, извънземни ли сме или какво?

Той издиша въздуха, който не знаеше, че беше задържал. Тя се отдалечаваше от личните въпроси.

— Не знаем. Има теории. Може би сме различна раса или хора, който са еволюирали. Знаем само, че произхождаме от Шумер. Знаем, че някога сме живели сред не-магьосници и сме почитали богове и богини на магията, които са контролирали елементите.