Магьоснически огън

Мира мълчеше. Единственият звук в стаята беше тежкото им, затруднено дишане и умереното тиктакане на стенния часовник в хола.

— Джак — каза Мира бавно. — Какво, по дяволите, беше това?

— Мира…

Той се пресегна към нея, но тя се премести, изправяйки се рязко в седнало положение и приплъзвайки се до ръба на леглото.

— Не мога да понеса повече от това — каза тя с мек глас, обърната с гръб към него.

— По дяволите. Ти си моя отговорност, моя работа, но ме привличаш. — Той потърка окото си с ръка. — Искам те, мамка му.

— Добре. И аз също, Джак. Аз също те искам. — Тя се засмя кратко. — И двамата сме възрастни, така че какъв е проблемът?

Тъй като трябваше да действа внимателно, му отне време преди да отговори. Томас го беше инструктирал все още да не й разказва за миналото си. Томас вярваше, че Джак е най-добрият човек, който може да защити Мира — и Джак вярваше в това, — но трябваше и Мира да му вярва, докато го правеше.

— Ще е грешно — отговори той. — Аз съм ти бодигард. Имам работа за вършене и трябва да съм съсредоточен върху нея. Не мога да те защитавам, ако съм зает с теб в леглото. Кажи ми, че не смяташ, че да спим заедно би било грешка.

Всичко беше вярно.

Тя взе одеялото зад нея.

— Съгласна съм, че би било грешка за мен да спя с теб — отговори най-накрая тя. Обърна се към него, а гласът й беше ядосан: — Но, ако съм просто твоя отговорност, само твое задължение, тогава обясни всички тези мои снимки, които имаш.

Той се надигна на лакти.

— Какво? Какво… — Започна да осъзнава. — Нахлула си във фотографската ми

стая?

Тя стана и се извърна от него, държейки ръце върху гърдите си.

— Не това е проблемът сега.

Той скочи от леглото и закрачи към нея.

— По дяволите, не е! Нахлула си в лична стая, счупила си проклетата ключалка на вратата в дома ми!

— Не съм счупила ключалката, просто я разчовърках!

— Семантика!

Тя се обърна, за да застане с лице към него.

— Като се има предвид, че бях отвлечена от непознат мъж, твърдящ, че не е напълно човек, мисля, че имам правото да проуча обкръжението си.

Джак се вгледа в нея за момент, а след това се обърна на пети. Той мина през хола, по спираловидните стълби и изрита заключената врата на фотографската стая, отваряйки я. Вратата се разцепи от силата на гнева му. Сега ключалката определено беше счупена. Той включи осветлението и отиде в центъра на стаята. Мира го последва.

Той разпери ръце.

— Искаш да изследваш? Давай, изследвай! Няма какво да крия!

Лъжец.

Разгневена, тя постоя за момент с кръстосани на гърдите ръце, след това отиде право при дъбовото бюро в ъгъла и отвори книга, съдържаща нейни снимки. Мира посочи албума, гледайки го обвинително.

— Защо, Джак? Защо си снимал всички тези?

Той прокара ръка през косата си и застана до нея. Тя разгръщаше страниците, разкривайки снимка след снимка. Богове. Той леко беше изгубил контрол.