Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Това беше непознатият, инкубусът, който не беше инкубус. Дневният инкубус. Спомних си сребристото врабче в ръката на Лена, когато спеше на леглото ми.
Какво правеше тук?
Черна татуировка пресичаше ръката му, нещо като племенен индиански знак, нещо, което бях виждал и преди. Сякаш отново ме прободоха с нож в стомаха. Докоснах белега си. Той туптеше.
Савана и Емили се запътиха към барплота, уж ще поръчват нещо — все едно някой щеше да им повярва, че консумират друго тук освен диетична кока-кола.
— Кой е този?
Линк не беше напълно в час с всичко, което ставаше тези дни с мен и Лена, макар да знаеше повече от всички останали.
— Не знам, появи се на погребението на Макон.
Линк го зяпаше.
— Да не е някой от странните роднини на Лена?
— Не съм сигурен, но не е свързан с нея.
Да, беше дошъл на погребението, за да окаже почитта си към Макон, но все пак в него имаше нещо… погрешно. Почувствах го още първия път, когато го видях.
Чух камбанката на вратата отново да звъни.
— Ей, Ангелско лице, чакай.
Замръзнах. Бих познал този глас навсякъде и след милион години. Линк също гледаше към вратата. Сякаш беше видял призрак или нещо по-лошо…
Ридли.
Тъмната чародейка и братовчедка на Лена беше опасна, секси и оскъдно облечена както винаги, само дето сега беше лято и тя носеше още по-малко дрехи от обикновено. Беше с плътно прилепнала по тялото черна дантелена блузка и черна къса пола, която сигурно беше отмъкнала от някое десетгодишно момиченце. Краката на Ридли изглеждаха по-дълги от всякога, докато тя балансираше върху високите искрящи сандали, с чиито токове можеше да прободе сърцето на някой вампир. Сега не само момичетата зяпаха към вратата с увиснали ченета. По-голямата част от училището беше на Зимния бал, когато Ридли беше направила всичко на пух и прах и бе изглеждала по-секси от всички момичета там освен едно.
Ридли се изтегна назад и опъна ръце над главата си, като че ли я бяхме събудили от дълбока дрямка. Сплете пръсти и изви тялото си, разкривайки още кожа и черната татуировка, обграждаща пъпа й. Тя приличаше много на тази върху ръката на приятеля й. Ридли му прошепна нещо в ухото.
— Мамка му, тя е тук.
На Линк все още му беше трудно да го приеме. Не беше виждал Ридли от нощта на рождения ден на Лена, когато я разубеди да не убива баща ми. Но не беше нужно да я вижда, за да мисли за нея. Беше пределно ясно, че го прави непрекъснато — трябваше само да се чуят всички песни, които беше написал след нейното заминаване.
— С този тип ли е? Мислиш ли, че той е… знаеш, като нея?
Тъмен чародеец. Не го каза.
— Съмнявам се. Очите му не са жълти.
Но определено беше нещо. Просто не знаех какво.
— Идват насам.
Линк заби поглед в купата си и Ридли вече беше до масата ни.
— Виж ти, ако това не са двама от най-любимите ми хора! Страхотно е да се срещнем тук. С Джон умираме за едно питие.
Отметна русите си и розови кичури назад, настани се на стола срещу нас и кимна към момчето да седне до нея. То не го направи.
— Джон Брийд — произнесе го като едно цяло име, като гледаше право към мен. Очите му бяха зелени, както бяха очите на Лена някога. Какво правеше един светъл чародеец с Ридли?
Тя му се усмихна.
— Този е на Лена, нали знаеш, онзи, за когото ти говорих — махна пренебрежително към мен с боядисаните си в яркорозово нокти.
— Аз съм приятелят на Лена, Итън.
За секунда Джон гледаше към мен леко объркано. Беше от хората, които очевидно бяха свикнали нещата да стават така, както те искат, и държаха да контролират ситуацията.
— Лена не ми е казвала, че има приятел.
Всеки мускул в тялото ми се стегна. Той познаваше Лена, а аз не го познавах. Беше я виждал след погребението или поне беше говорил с нея. Кога беше станало това и защо тя не ми беше казала?
— Откъде познаваш приятелката ми?
Гласът ми прозвуча прекалено силно и усетих как очите на всички се насочиха към нас.
— Спокойно, любовнико. Не се пали толкова. Просто бяхме наблизо. — Ридли насочи вниманието си към Линк. — Как я караш, захарче?
Той прочисти плахо гърлото си.