Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
Доволна и щастлива, аз започвам да кича торби по всяка налична кукичка, разположена по всички части от сбруята на Джинджър. Това е страхотно! Никога не съм осъзнавала, че един кон може да издържи толкова много багаж! И накрая завързвам на седлото големите кутии с шапките. Те са забележителни — целите с розови и бели панделки, които се развяват на вятъра!
Добре. Готови сме.
Развързвам коня и го повеждам напред, за да излезем от селото, като се опитвам да държа кутиите с шапките, за да не подскачат непрекъснато. Минувачите ме зяпат ококорени, обаче на мен не ми пука. Сигурно по тези места не са свикнали да виждат непознати.
Тъкмо приближаваме първия завой, когато до ушите ми достига звук от копита. Към нас се приближават Сузи и Лулу.
— Ето я! — провиква се Лулу, като си прави козирка над очите.
— Беки! — вика Сузи. — Притеснихме се за теб! Добре ли си?
— Прекрасно! — викам в отговор аз. — Двамата с Джинджър си прекарваме много добре!
Когато се приближават, ги виждам как си разменят шокирани погледи.
— Беки… какво си сторила с Джинджър? — извиква Сузи, когато погледът й се плъзга невярващо по всичките чанти и кутии.
— Нищо — кимвам аз. — Той си е много добре. Просто го заведох малко на пазар. Да знаеш само какви страхотни шапки си намерих!
Изчаквам я да каже: „Дай да ги видим!“, обаче тя ме гледа като попарена.
— Завела е кон… на пазар — изрича съвсем бавно Лулу. Поглежда ме, после се привежда към Сузи и й прошепва нещо в ухото.
Внезапно Сузи се изкисква безпомощно и закрива учтиво уста с ръка.
Чувствам как лицето ми пламва.
Тя ми се смее!
Не зная защо обаче, никога не ми е хрумвало, че Сузи е в състояние да ми се смее.
— Просто не съм особено добра ездачка — казвам аз, като се опитвам да не позволя на гласа ми да се разтрепери. — Затова ви оставих вас двете да галопирате на воля. Както и да е. Хайде. Време е да се прибираме.
Другите две обръщат конете си и трите се отправяме бавно към къщата на Сузи, потънали в пълно мълчание.
Веднага щом се връщаме в къщата, Лулу се отправя към своя дом, а Сузи се втурва да кърми близнаците. Оставена съм в конюшнята с Албърт, който е голям сладур и ми помага да откача багажа си от кукичките по Джинджър.
Излизам от обора, цялата натоварена с чанти и кутии. Точно в този момент към мен се приближава Люк, все още с високите си ботуши.
— Е, как беше? — подвиква ми жизнерадостно той.
— Беше… много добре — отговарям аз, втренчена в земята. Очаквам го всеки момент да ме попита какво не е наред, ала съпругът ми очевидно мисли за други неща.
— Беки, току-що говорих с Гари от офиса — казва той. — Трябва веднага да се заемаме с офертата на „Аркодас Груп“. Много съжалявам, но наистина се налага да се връщам в града. Но ето какво ти предлагам — защо не вземеш да останеш тук още няколко дена? Знам с какво нетърпение очакваше да се видиш със Сузи!
Внезапно усещам, че ме заливат горещи вълни. Той е прав. С огромно нетърпение очаквах да видя Сузи. И каквото ще да става, но ще я видя! На кого му пука за онази тъпанарка Лулу?! Ще си побъбря с моята най-добра приятелка, при това още сега!
Втурвам се бързо към къщата и я заварвам да кърми и двете близначета едновременно, а Ърни да се бори за място в скута й.
— Сузи, слушай! — заявявам веднага. — Рожденият ти ден наближава. Искам да ти подаря нещо наистина специално. Хайде да отскочим до Милано! Само двете!
— Милано ли?! — вдига към мен изтощен поглед тя. — Ърни, престани, миличък! Беки, ама как мога да тръгна сега за Милано?! Какво ще стане с бебетата?
— Те могат да дойдат с нас!
— Невъзможно! — отсича Сузи, почти рязко. — Беки, очевидно нищо не разбираш!
Сякаш ми удря шамар. Ама защо всички непрекъснато ми повтарят, че нищо не разбирам?! Те откъде знаят какво и колко разбирам?!
— Добре тогава — кимвам, като се опитвам да звуча весело. — Какво ще кажеш тогава да ти организирам един приказен рожден ден тук? Ще донеса храната, ще донеса всичко — няма да се налага да правиш каквото и да било!
— Не мога — отговаря Сузи, като избягва погледа ми. — Всъщност аз вече… вече имам планове за рождения си ден. Двете с Лулу ще ходим на почивка за един ден. Специален ден на майката и детето. Тя черпи.
Опулвам се невярващо, неспособна да скрия шока си. Ама нали двете със Сузи винаги сме си празнували рождения си ден заедно!