Беки Б. и аферата с чантата

Седем

Както ще да е. Няма значение. Не се нуждая от Сузи.

Хората се женят, преместват се и сменят приятелите си. Това е животът. Напълно нормална ситуация. Тя си има свой живот, а аз си имам… моя. Всичко е наред. От кръщенето измина цяла седмица и аз почти не съм се сещала за нея.

Отпивам от портокаловия сок, вземам вестник „файненшъл таймс“, който Люк е оставил на кухненския плот, и започвам да прелиствам страниците.

Сега, когато съм омъжена, сигурно и аз ще се сдобия с много нови приятели. Не че съм зависима от Сузи — нищо подобно. Ще започна някакъв вечерен курс или ще вляза в някаква група, или каквото и да било там. И моите нови приятели ще бъдат наистина приятни хора, които не яздят и нямат деца с глупави имена като Космо.

Прелиствам страниците толкова бясно, че почти стигам до края на вестника. Поглеждам го леко изненадана. Боже! Бързичко се справих този път! Може пък да съм се превърнала в скоростен четец, без дори да си давам сметка за това!

Отпивам от кафето си и слагам още малко течен шоколад върху препечената си филийка. Седя си в кухнята в апартамента на Люк в Мейда Вейл на късна закуска.

Така де — нашият апартамент в Мейда Вейл. Непрекъснато забравям, че това жилище вече е наполовина и мое! Люк живя тук цяла вечност преди сватбата ни, но когато заминахме да живеем в Ню Йорк, го преобзаведе и го даде под наем. Това е най-стилното местенце в целия свят. Изключително минималистичен вътрешен дизайн, с удивителна кухня от неръждаема стомана и стъкло, бледобежови килими и по някое произведение на изкуството тук-там.