Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
Много ми харесва. Разбира се, че ми харесва.
Въпреки че, ако трябва да бъда напълно честна, малко е пустичко за моя вкус. Люк има напълно различен стил от моя, когато става въпрос за вътрешно обзавеждане. Неговият подход се състои преди всичко в мотото: „Никъде нищо“, докато моят е по-простичък: „Навсякъде всичко.“
Обаче това няма никакво значение, защото в едно списание за вътрешно обзавеждане четох една статия, където се казваше, че преливането на два коренно различни стила въобще не е проблем. Очевидно единственото, което трябва да направим, е да прелеем индивидуалните си схващания и да направим нещо наистина заедно, така че накрая да получим нещо действително уникално.
А днес е идеалният ден да започнем. Защото всеки момент параходната компания ще ни достави всички покупки от нашия меден месец. Люк остана специално, за да помага.
Много се вълнувам заради това събитие. Ще видя отново безценните си сувенири! И ще започна да аранжирам наоколо нашите малки спомени от медения месец! Това място страхотно ще се промени, щом поставя по някой и друг особен предмет тук и там.
— Има писмо за теб — казва Люк, който тъкмо влиза в кухнята. Вдига въпросително вежди и допълва: — Струва ми се доста важно.
— Хубаво — кимвам и поемам леко притеснено плика.
Откакто се върнахме в Лондон, обикалям всички големи универсални магазини, за да си търся работа. От „Барнис“ ми дадоха страхотни препоръки и всички бяха изключително любезни към мен — но засега отвсякъде ми отговарят, че точно в момента нямат свободни места.
Което, ако трябва да бъдем честни, си е удар за мен. Мислех си, че ще се чудя кое предложение да приема. Дори си бях позволила да си фантазирам как всички главни продавачи от „Хародс“ и „Харви Никълс“, и „Селфриджис“ се надпреварват да ме канят на обяд и да ми подаряват безплатни дрехи, за да ме убедят да постъпя точно при тях.
С разтуптяно сърце аз разкъсвам плика и изваждам писмото. Това е от един нов магазин, който се казва „Лук“ и който все още дори не е отворен. Ходих на интервю при тях преди два дена и си мислех, че всичко е минало добре, обаче…
— О, боже! — вдигам невярващо очи. — Получих работата! Те ме искат!
— Фантастично! — ухилва се съпругът ми. — Поздравления тогава! — Прегръща ме и ме дарява с целувка.
— Само че… Няма да им трябвам още три месеца — отбелязвам, докато чета по-нататък. — Тогава откриват магазина. — Оставям писмото и вдигам поглед към Люк. — Ужас! Цели три месеца! Това си е доста време да стоиш без работа!
„Или без лични пари“ — довършвам наум.
— Сигурен съм, че и междувременно ще намериш какво да правиш — повдига ми духа Люк. — Имаш си достатъчно неща, които да изискват вниманието ти.
Звънецът внезапно иззвънява и ние се споглеждаме.
— Това трябва да са доставчиците! — скачам аз и усещам как настроението ми автоматично скача. — Хайде да слизаме!
Апартаментът на Люк, който се намира на последния етаж на кооперацията, си има самостоятелен асансьор до входа, което си е направо супер! Когато се преместих да живея тук, прекарах целия първи ден във возене нагоре-надолу. Докато накрая съседите не се оплакаха.
— И така, къде да им кажем да складират нещата? — пита ме Люк, когато натиска бутона за входа.
— Мислех си, че бихме могли да струпаме нещата в един от ъглите на дневната — предлагам аз. — Зад вратата например. А после аз ще подредя всичко, докато ти си на работа.
— Добра идея — кимва Люк.
Млъквам за няколко секунди. Точно в този момент си спомням за двадесетте халата от китайска коприна. Може пък да успея да ги вмъкна някак си, без Люк да ги забележи.
— А ако нещо започне да прелива — Добавям нехайно, — винаги можем да използваме и втората спалня.
— Да прелива ли? — смръщва се съпругът ми. — Беки, колко неща очакваш, между другото?
— Не чак толкова много — побързвам да го успокоя. — Почти нищо всъщност. Просто исках да кажа, в случай че са пакетирали нещата в някакви много големи кашони или нещо подобно. Това е.
Люк ми отправя силно подозрителен поглед, а аз извръщам глава, като се преструвам, се оправям каишката на ръчния си часовник. Сега, когато моментът вече наистина наближи, усещам някакъв странен спазъм. Защо ли?