Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Безмълвно се приближих към него. Побутна дъската за рязане към мен.
— Първо — застана Пач зад гърба ми и сложи ръцете си върху плота до моите — избери си домат. — Наведе глава и почти долепи устни до ухото ми. Дъхът му беше топъл и гъделичкаше кожата ми. — Добре. Сега вземи ножа.
— Главният готвач винаги ли застава толкова близо? — попитах несигурно, понеже не знаех дали трепетът, предизвикан от близостта му, ми харесваше, или ме плашеше.
— Да, когато разкрива кулинарни тайни. Дръж ножа, сякаш намеренията ти са наистина сериозни.
— Такива са.
— Добре. — Отстъпи крачка назад и ме огледа от глава до пети, сякаш преценяваше недостатъците ми — очите му се плъзнаха нагоре и надолу, наляво-надясно. За един тревожен миг си помислих, че виждам одобрителна усмивка. — Не можеш да научиш някой да готви, това се получава по наследство. Или го имаш, или го нямаш — обясни Пач. — Като химията. Мислиш ли, че си готова за химията?
Притиснах ножа към домата и той го разряза на две половини, които лекичко се полюшнаха върху дъската.
— Ти ми кажи. Готова ли съм за химията?
Пач издаде дълбок звук, който не можах да разгадая, и се ухили.
След като се навечеряхме, Пач занесе чиниите в мивката.
— Аз мия, ти бършеш.
Порови в чекмеджетата отстрани на мивката, извади една кърпа за съдове и закачливо ми я подхвърли.
— Готова съм да ти задам онези въпроси — напомних му. — Да започнем с онази вечер в библиотеката. Следеше ли ме…
Гласът ми заглъхна. Пач се облегна лениво на плота. Тъмната коса стърчеше изпод бейзболната му шапка. Устните му се разтеглиха в усмивка. Мислите ми сякаш се разтвориха на мига и на тяхно място изплува ново желание.
Искаше ми се да го целуна. Веднага.
— Какво? — изви вежди Пач.
— Ами… нищо. Нищо. Ти миеш, аз бърша.
Бързо измихме съдовете и след това се оказахме в капана на теснотията около мивката. Пач посегна да вземе кърпата от ръцете ми и телата ни се докоснаха. Не помръднахме, за да съхраним крехката връзка, която ни спояваше.
Аз първа се дръпнах.
— Уплаши ли се? — промърмори той.
— Не.
— Лъжеш.
Пулсът ми съвсем лекичко се учести.
— Не се страхувам от теб.
— Така ли?
Отговорих, без да се замислям:
— Може би просто се боя да не би… — Проклех се наум, задето изобщо започнах изречението. Какво се канех да кажа? Нямаше да призная на Пач, че всичко у него ме плаши. Така само щях да му позволя да продължи да ме провокира. — Може би малко се боя да не би…
— Да ти харесам?
Олекна ми, че не се налага да довършвам собственото си изречение и отговорих механично:
— Да. — Прекалено късно осъзнах, че съм признала. — Исках да кажа, не! Категорично не. Съвсем друго имах предвид.
Пач се засмя тихичко.
— Истината е, че определено се чувствам донякъде неловко в твое присъствие — признах.
— Но?
Вкопчих се в плота зад гърба си за опора.
— Но в същото време изпитвам и плашещо влечение към теб.
Пач се ухили широко.
— Много си самоуверен — избутах го с длан аз крачка назад.
Той улови ръката ми, притисна я към гърдите си, дръпна ръкава надолу върху китката ми и го стисна. Също толкова бързо направи същото и с другия ръкав. Държеше ръцете ми в плен в ръкавите на ризата. Отворих уста да се възпротивя.
Дръпна ме по-близо до себе си и не спря, докато не се озовах право срещу него. Неочаквано ме вдигна върху плота. Лицето ми се изравни с неговото. Прикова ме с мрачната си подканяща усмивка. И тогава осъзнах, че този миг беше кръжал някъде в покрайнините на фантазиите ми вече няколко дни.
— Свали си шапката — казах, а думите изскочиха, преди да успея да ги спра.
Той завъртя шапката си с козирката назад.
Примъкнах се до ръба на плота и провесих крака от двете страни на Пач. Нещо вътре в мен ми нашепваше да престана, но аз изтласках гласа в дъното на съзнанието си.
Той разпери ръце върху плота, точно до бедрата ми. Наклони глава на една страна и се приближи. Завладя ме мирисът му на тъмна и влажна пръст.
Поех си два пъти рязко въздух. Не. Не беше редно. Не така, не с Пач. Той ме плашеше. Да, по приятен начин. Но и по неприятен. По много неприятен начин.