Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
И тогава забелязах, че коланът ми се е откопчал.
Опитах да извикам на Пач, но въздушната струя засмука гласа ми. Усетих стомаха си кух, пуснах стоманения лост с една ръка и с другата се опитах да закопчая колана около кръста си. Вагончето рязко се наклони вляво. Раменете ми се блъснаха в Пач, притиснах се към него болезнено силно. Влакчето се издигна рязко и аз усетих как то леко се откъсва от релсите.
Спускахме се стремително надолу. Ярките светлини встрани ме заслепиха и не успях да видя накъде извиват релсите в края на отсечката.
Твърде късно. Вагончето се люшна надясно. Връхлетя ме пристъп на паника и… тогава се случи. Лявото ми рамо се удари във вратичката на вагончето. Тя се отвори и аз изхвърчах от влакчето, което профуча покрай мен и отмина. Търкулнах се по релсите и опипом затърсих нещо, за което да се хвана. Не напипах нищо, изхвърчах от трасето и полетях право надолу в черния въздух. Земята се понесе към мен с шеметна бързина и аз отворих уста да изпищя.
В следващия момент усетих как влакчето спира на платформата.
Ръцете ме боляха, защото Пач здраво ме беше стиснал.
— Ето това беше писък! — ухили се срещу мен той.
Зашеметена го видях да запушва ухото си с ръка, сякаш все още чуваше ехото от писъка ми. Нямах никаква представа какво се е случило, просто вперих поглед в полукръглите следи, оставени от ноктите ми по кожата му. После очите ми се плъзнаха към колана на седалката ми.
— Коланът ми… — подех. — Мислех, че…
— Какво? — попита Пач и прозвуча искрено заинтригуван.
— Стори ми се… че излитам от кабинката. Наистина си помислих… че ще умра.
— Май точно това е целта.
Ръцете ми трепереха. Коленете ми се огъваха под тежестта на тялото.
— Май ще си останем в един екип — отбеляза Пач. Прозвуча съвсем мъничко победоносно. Бях прекалено слисана, за да споря.
— Архангелът — промърморих и погледнах назад през рамо към влакчето, което бе започнало следващото изкачване.
— Означава ангел с висок ранг — определено самодоволно се разнесе гласът му. — Колкото си по-нависоко, толкова по-мъчително е падането.
Понечих да отворя уста и да му обясня, че за миг наистина ми се е сторило, че падам от влакчето и че необясними сили са ме върнали на сигурно място, вързана с колана. Но вместо това казах:
— Струва ми се, че повече си падам по ангелите пазители.
Пач отново се подсмихна самодоволно. Поведе ме по алеята и обясни:
— Ще те заведа обратно в пасажа.
Девета глава
Врязах се в тълпата вътре в игралната зала, подминах гишето за билети за тоалетните. Когато видях масите с джагите, не открих Ви на нито една. Елиът и Джулс също ги нямаше.
— Май са си тръгнали — отбеляза Пач. Възможно е очите му за миг да са заискрили развеселено. Но с Пач човек никога не знае — може да е било нещо съвсем различно. — Ще трябва някой да те закара.
— Ви не би ме зарязала — отбелязах и се вдигнах на пръсти, за да надзърна над тълпата. — Сигурно играят тенис на маса.
Тръгнах странично през тълпата, а Пач ме последва, след като пресуши една кутийка сода, която си беше купил на влизане. Предложи да купи и на мен, но не бях сигурна, че в сегашното си състояние няма да я повърна.
На масите за тенис нямаше и следа от Ви и от Елиът.
— Може да са на машините за пинбол — предположи Пач. Определено се гъбаркаше с мен.
Усетих, че лицето ми пламва. Къде беше Ви?
Пач протегна содата си:
— Сигурна ли си, че не искаш да пийнеш?
Погледнах първо кутийката, после Пач. Само защото кръвта ми завираше при мисълта да докосна с устни мястото, което и неговите устни бяха докосвали, това не означава, че трябваше да му го казвам.
Бръкнах в чантата си и извадих мобилния. Екранчето беше черно и апаратът отказваше да се включи. Не проумявах как така батерията се е изтощила, след като я бях заредила точно преди да изляза. Натисках копчето отново и отново, но нищо не се случваше.
— Предложението ми все още е в сила — каза Пач.
Помислих си, че ще е по-безопасно да помоля някой напълно непознат да ме откара. Все още бях разтърсена заради случилото се на Архангела и колкото и да се опитвах да прогоня онази картина, тя непрекъснато се връщаше в главата ми. Падах… а после атракцията приключи. Просто ей така. Никога не бях преживявала нещо толкова ужасяващо. Не по-малко ужасяващо беше, че явно аз единствена бях забелязала. Дори Пач, който седеше до мен, не беше видял нищо.