Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Надявах се диетата ми без шоколад да не е предвестник за онова, което предстоеше да се случи, ако се опитах да избягвам Пач.
— Какво правиш? — попитах Ви, която бе привлякла вниманието ми.
— Теб на какво ти прилича? Махам етикетчетата за намаление от тези намалени сутиени и ги лепя върху сутиени, за които няма намаление. Така ще мога да си купя секси сутиени на цени на гадни сутиени.
— Не може. Тя ще провери баркодовете на излизане и ще разбере какво си направила.
— Баркодовете ли? Не сканират баркодовете. — Обаче не звучеше съвсем сигурна.
— Напротив. Повярвай ми, кълна се. — Реших, че е по-добре да излъжа, отколкото да гледам как арестуват Ви.
— Е, идеята ми се струваше добра…
— Трябва да си купиш тези — подхвърлих на Ви къс коприна с надеждата да отвлека вниманието й.
Тя вдигна гащичките. На плата бяха избродирани малки червени рачета.
— Това е най-отвратителното нещо, което съм виждала. Обаче ми харесва черният сутиен, който държиш. Мисля, че трябва да си го купиш. Върви да платиш, ще поогледам още малко.
Платих. После си казах, че ще е по-лесно да забравя Пач, ако мисля за нещо по-благопристойно, затова се насочих към рафта с лосионите. Миришех едно шише „Ангел на мечтите“, когато усетих познатото присъствие. Все едно някой беше изсипал лъжичка сладолед под гърба на ризата ми. Беше онази разтърсваща тръпка, която изпитвах, щом Пач се приближеше към мен.
Двете с Ви все още бяхме единствените клиенти магазина, но от другата страна на витрината видях как фигура с качулка пристъпва в сянката под тентата на отсрещния тротоар. Отново се разстроих и застинах и неподвижно за цяла минута, преди да се опомня и да отида при Ви.
— Време е да си вървим — казах.
Тя разглеждаше закачалките с нощници.
— Ау, погледни това! — Фланелена пижама с петдесет процента отстъпка. Имам нужда от една фланела пижама.
Държах под око витрината.
— Мисля, че ме следят.
Ви рязко вдигна глава.
— Пач ли?
— Не. Погледни отсреща.
Ви присви очи:
— Не виждам никого.
Вече и аз не виждах. Мина някакъв автомобил и прекъсна видимостта.
— Мисля, че е влязъл в магазина.
— Как разбра, че те следи?
— Изпитах неприятно усещане.
— Заприлича ли ти на някой познат? Например… кръстоска между Пипи Дългото чорапче и Злата вещица от Запад, което очевидно ще даде Марси Милар.
— Не беше Марси — отговорих и продължих да оглеждам улицата… — Снощи, когато излязох от пасажа, за да купя захарен памук, видях някой да ме наблюдава. Мисля, че същият човек е тук в момента.
— Сериозно ли говориш? Защо ми го казваш чак сега? Кой е той?
Не знаех. И това ме плашеше най-много.
— Магазинът има ли заден вход? — попитах продавачката.
Тя вдигна глава от чекмеджето, което подреждаше и отговори:
— Само за служители.
— Преследвачът жена ли е, или мъж? — поинтересува се Ви.
— Не знам.
— Защо според теб те преследва? Какво иска?
— Да ме уплаши.
Струваше ми се доста основателно.
— И защо ще иска да те уплаши?
И това не знаех.
— Трябва някак да му отвлечем вниманието — казах на Ви.
— Точно това си мислех — увери ме тя. — Знаеш колко ме бива в това. Дай ми дънковото си яке.
Зяпнах я неразбиращо.
— Няма да стане. Не знаем нищо за този човек. Няма да те пусна навън облечена като мен. Ами ако е въоръжен?
— Понякога въображението ти ме плаши — призна Ви.
Трябва да призная, че идеята за въоръжен нападател, който иска да ме убие, беше малко преувеличена. Но на фона на всички страховити събития напоследък не се винях, че съм склонна да допускам най-лошото.
— Аз ще изляза първа — предложи Ви. — Ако ме проследи, ти проследи него. Аз ще тръгна нагоре по хълма към гробището, а после ще го притиснем от двете страни и ще настояваме за отговори.
След минутка Ви излезе от магазина, облечена с моето яке. Понесе червения ми чадър ниско над главата си. Като изключим факта, че беше с няколко сантиметра по-висока и с няколко килограма по-пълна, можеше да мине за мен. От мястото, където се бях притаила зад рафта с пижамите, видях как онзи с качулката излезе от магазина отсреща и последва Ви. Прокраднах се по-близо до прозореца. Макар че торбестото горнище и широките джинси на фигурата да пасваха и на двата пола, походката беше женска. Определено.