Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Или може би не исках да изплюя камъчето не за друго, а от старовремски магарешки инат.
Двамата детективи разчепкваха късче по късче обясненията ми: направо не можеха да повярват, че ми е мъчно за Джон Дългуча — влизах им в положението — но общо взето, не се усъмниха в думите ми. Роуан не изглеждаше особено доволен, аз обаче знаех, че той знае, че не може да направи нищо. След като си изчерпаха въпросите, той ме загледа вторачено. Мътните му кафяви очи може и да бяха малки, но не бяха глупави, а сянката му от пет часа отдавна се бе удължила — вече бе нощ. До него Холоуей дишаше тежко през нос. Диагнозата ми: изместена носна преграда.
— Ами десетте хиляди? — попита изневиделица Роуан.
— Какви десет хиляди? — повторих ни лук ял, ни лук мирисал.
— Десетте хиляди, които сводникът е надраскал с червено до името ти. Кога ти ги даде?
Свих рамене и се опитах да погледна Роуан право в очите. С Холоуей беше много по-лесно.
— Джон Дългуча ми подметна, че щял да ми плати от щедро по-щедро, но чак накрая.
— Накрая на какво?
Пак вдигнах рамене, все едно нехая, но Роуан веднага надуши, че лъжа. Усмихна ми се, а Холоуей поклати лекичко глава. Видях, че въпросът за парите е бил своеобразна проверка, която не съм издържал. Или пък съм я издържал. При всички положения бях потвърдил мнението на Роуан за мен и вероятно се бях посрамил окончателно в очите му. Знаех, че от тук нататък в отношенията ми с детектива няма да има място за никакви волности, и начаса реших, че изобщо не е задължително да имам отношения с него.
Нима от мен се очакваше да се раздрънкам за десетте бона?
Още няколко минути двамата продължиха да се държат с мен като с аквариум: гледаха ме вторачено, без да продумват, докато лентата свърши, а касетофонът щракна и се самоизключи. Холоуей извади рязко касетата и я пусна в плик. Написа отгоре името ми и си погледна часовника. Сигурно беше спрял, защото ченгето сграбчи колегата си за китката и погледна евтиния му дигитален часовник.
— Стига толкова — рече Роуан. — И само да си ми си се изпречил още веднъж на пътя!
Изправи се, без да казва и дума повече. Разпитът беше приключил. Холоуей ме погледа още малко, после също стана и ми махна да го последвам.
— Пустият му Дон Сийгъл! — промърмори той, като тръскаше глава и спрелия си часовник.
От начина, по който го каза, разбрах, че съм отлъчен.
Не си бяха направили труда да ми взимат пръстови отпечатъци, затова пък преди разпита ми бяха отнели всички лични вещи. Трябваше да се явя на гишето на дежурния сержант и да си ги получа. Тъкмо проверявах колко пари са ми свили от портфейла, когато чух, че някой ме вика по име.
От другия край на фоайето ми връхлетя Сид Тайтелбаум.
— Я ела насам! — извика той, после ме сграбчи за лакътя и ме затегли по коридора. Отвори рязко вратата на един от кабинетите, надзърна вътре и ме дръпна да вляза. — Какви ги вършиш? — изкрещя Тайтелбаум право в лицето ми.
— Божичко, Сид, та сега е… — Погледнах си часовника. — Сега е три и половина през нощта, а аз вися тук като ненормален. Ти какво правиш по това време в участъка?
— Правихме хайка на проститутките — отвърна Сид. — Но това не е интересно. Я ми кажи кой те би по главата да се хващаш с онова лайно Джон Дългуча? И имаш наглостта да идваш да ме молиш за помощ! Гарантирах за теб, копелдак такъв, а ти какво, забъркал си се в тая каша и подля вода и на мен!
Още ме стискаше за ръката. С все сила. Отскубнах се от желязната му хватка и се пльоснах на голото бюро. Сид продължи да ме гледа вторачено — още малко и щеше да ме убие с поглед.
— Майната ти! — рекох му.
— Това ли ти е обяснението?
Поех си дълбоко въздух и изпъшках. Опитах се да направя тъжна физиономия, но на Сид не му беше до преструвки.
— Слушай, съжалявам, че се получи така. Трябваше да ти кажа за кого работя. Аз такова… Да ти призная, не мислех, че… Не мислех, че ще се получи така. И през ум не ми е минавало да те използвам.
Сид поклати глава, но пак изглеждаше направо бесен.