Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Вместо да ходи в колеж.
Ще живее с майка си.
Завинаги.
В училище броят на спящите ученици нараства със скъсяването на деня и застудяването.
Един следобед преди Деня на благодарността Джейни прекарва няколко особено тежки часа в библиотеката, защото една задръстенячка на име Стейси О’Грейди заспива като никога. Почти през цялото време тя кара излязла извън контрол кола, с изнасилвач на задната седалка. Петнайсет минути след началото на съня Джейни се парализира напълно.
За щастие Кари я няма и не може да види как пада от стола и се гърчи върху килима в дъното на библиотеката.
За щастие Кабъл е там и вижда.
Вдига я на ръце и я слага обратно на стола.
Разтрива пръстите й, докато отново се раздвижат.
Вади голям сникърс от чантата си и го оставя до ръката й, преди да тръгне за часа по политически науки.
Отвлича вниманието на учителя, докато тя влезе със закъснение.
Не я поглежда.
Джейни преглъща гордостта си заедно с вафлата. Написва нещо с трепереща ръка в тетрадката със спирала. Откъсва листа.
Прави топче.
Мята го и уцелва тила му.
Той го вдига, отваря го и го прочита.
Усмихва се и мушва хартийката в раницата си.
След училище на стъклото на Етел се появява изрезка от вестник с обяви. Джейни се оглежда подозрително, чуди се дали не е някаква шега. След като не вижда никого, издърпва вестника изпод чистачката и влиза в колата. Разглежда го с любопитство, първо от едната страна, после от другата. И тогава го вижда. Рекламно каре, оградено с жълт маркер.
Трудно заспивате? Имате кошмари? Разстройство на съня?
Намерете отговори на въпросите. Решение на проблемите.
Включете се в експеримента на Мичиганския университет.
За целите на научно изследване.
Безплатно.
Прибира се и веднага се обажда на обявата. Записва се за участие през уикенда след Деня на благодарността в Клиниката за изследване на съня на северен Фийлдридж, близо до училището.
25 ноември 2005
Джейни е работила и вчера, в Деня на благодарността, и днес, за двойно заплащане. Утре е в почивка и вече се притеснява за експеримента, в който ще участва. Страхува се да не се повтори случаят с автобуса за Стратфорд. Да не се забърка пак в поредната голяма каша.
22:59
Грабва от задната седалка на колата сака с вещите си за през нощта и влиза в клиниката. Съблича палтото си и се регистрира на рецепцията под друго име. През затъмнените стъкла вижда един ред легла и много апарати навсякъде около тях. На някои от леглата вече има хора.
Това е страшно лоша идея, мисли си тя.
Вратата на стаята за сън се отваря. Отпред застава жена в бяла престилка и преглежда някаква таблица. Изведнъж Джейни се препъва. Закрива очите си с ръце. Лицето й се сгърчва. Пресяга се слепешката за стол, преди тялото й да изтръпне.
23:01
Намира се на улица в оживен град. Вали. Стои под някакъв навес, не знае кого търси. Все още. Не чувства необходимост да следва някого от минувачите. Не след дълго започва да усеща конвулсиите в стомаха си. Въздъхва и поглежда нагоре с досада.
Ето го и него.
Минава под навеса.
Господин Абернети, директорът на училището.
23:02
Зрението й се прояснява. Жената в бяла престилка я наблюдава.
Джейни отвръща дръзко на погледа й. Оглежда се наоколо за останалите, които стоят и чакат да си чуят името. Всички забиват очи в пода, когато тя се обръща към тях. Знае какво си мислят. Няма как да искат да бъдат в една стая с откачалка като мен.
Джейни стиска зъби.
Писнало й е да плаче.
Няма да прави повече сцени.
Когато отново може да чувства пръстите на ръцете и краката си, се изправя, грабва сакото и сака си и с препъване стига до вратата.
Гласът й прозвучава грубо, когато се обръща към жената на рецепцията:
— Съжалявам, не мога да го направя.
Излиза на паркинга. Въздухът е свеж и тя напълва дробовете си.
Жената в бялата престилка я догонва:
— Госпожице?
Вика през рамо: