Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Запъхтяна, записва съня в тетрадката.
Опитва се да не се отчайва заради неуспеха. Тя всъщност го е очаквала.
Още не е свършило, мисли си тя и ляга отново.
Нека го сънувам пак, казва си вече по-спокойна. Но този път няма да се удавя. Ще дишам под вода, защото сънят си е мой и мога да правя каквото си искам в него. Ще плувам като риба. Защото знам как. И… и имам хриле. Да, точно така, имам хриле.
Повтаря го, докато заспива.
03:47
Тя няма хриле.
Мята се и стене отчаяна върху възглавницата. Повтаря отново мантрата си.
04:55
Всичко започва отначало.
Потъва, спуска се надолу, изтощена, с горящи дробове и гледа към другите тела, плаващи наоколо.
Обзема я паника.
Опулените очи са там.
И тогава.
Госпожица Стюбин й намига под водата. Усмихва се окуражително. Тя не е една от мъртвите.
До госпожица Стюбин се носи втора Джейни, която й кима и отвръща на усмивката.
— Това е твоят сън — казва.
Давещата се Джейни мести поглед от госпожица Стюбин към другата Джейни. Зрението й се замъглява.
Започва да губи разсъдъка си.
— Концентрирай се — вика Джейни. — Промени го.
Давещата се Джейни затваря очи. Потъва все по-надълбоко. Рита с крака, докато губи съзнание, отчаяно опитва да се движи, да се върне горе, на повърхността.
— Концентрирай се — повтаря другата. — Хайде, направи го!
На кожата на врата й пробиват хриле.
Тя отваря очи.
Диша. Дълги пречистващи вдишвания. Под водата. Усеща гъдел. Смее се невярваща на мехурчетата.
Поглежда нагоре — Джейни и госпожица Стюбин й се усмихват. Пляскат с ръце във водата, забавено, беззвучно. Доплуват до нея.
Бившата давеща се Джейни се засмива.
— Успях — казва тя. От устата й излизат балончета, които се пукат и се превръщат в думи, като в анимация.
— Успя — кима другата Джейни, а косата й се стеле след нея като коприна.
— А сега да плуваме — подканва я госпожица Стюбин. — Някой те чака там горе на брега.
Другата Джейни и госпожица Стюбин плуват донякъде с нея, после спират и й махат да продължи сама.
Тя приближава брега, стъпва и се изправя, а хрилете й изчезват. Излиза от водата. Тениската и боксерките, с които обикновено спи, са подгизнали.
Там е Кабъл. И той е по боксерки. Мускулите му се открояват на слънчевата светлина. Тялото му е загоряло. Блести.
Мястото прилича на пуст тропически остров.
Той е неподвижен.
Въжето го няма в ръцете му.
Седи на пясъка.
Тя очаква от него да направи нещо, но той не помръдва.
— Помни, сънят е твой — чува гласа на другата Джейни. Онази, която знае, че тя сънува.
Тя се приближава към него след кратко колебание:
— Здравей, Кабъл.
Той вдига поглед и казва:
— Загрижен съм за теб. — Кафявите му очи помътняват.
Джейни иска да му повярва. И му вярва.
— Ами Шей? — пита тя.
— Сънищата не са спомени — отвръща той. — Моля те, говори с мен.
06:29
Джейни се усмихва в съня си. Тя вече може да го контролира, връща се обратно в него, променя го, започва го от различни моменти, за да го направи забавен или секси, или красив, или смешен.
27 ноември 2005
08:05
Часовникът звъни. Джейни остава със затворени очи и се пресята да го изключи. Лежи, връщайки се към съня. Припомня си го. Запаметява го.
Когато вече е запечатан в ума й, сяда и го записва в дневника си.