Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Няма да търпя никое от тях под един и същ покрив с мен — казвам. — Разбирате ли ме? Трябва да го уведомите.
— Аз ли? — тя поклаща глава, съвършено спокойна. — Не бих могла да съобщя на краля на Шотландия, че децата му не са добре дошли тук в замъка Стърлинг, ваша светлост.
— Е, ще трябва моят шамбелан да го направи. Или изповедникът ми, или някой друг трябва да му каже. Няма да търпя това.
Лейди Хънтли не трепва, когато повишавам тон.
— Ще трябва да му кажете сама, ваша светлост — казва тя почтително. — Той е ваш съпруг. Но ако бях на ваше място…
— Не бихте могли да бъдете на мое място — казвам безцеремонно. — Аз съм принцеса от династията на Тюдорите, най-голямата принцеса на Тюдорите. Няма друга като мен.
— Ако бях толкова благословена, че да съм във вашето положение — поправя се тя спокойно.
— Вие бяхте съпруга на претендент — казвам злобно. — Очевидно не достигнахте до моето положение.
Тя навежда глава:
— Просто казвам, че ако бях млада съпруга на велик крал, щях да поискам това от него като услуга, а не да настоявам за него като за мое право. Той е мил към вас и обича силно децата си. Способен е на голяма любов и привързаност. Бихте могли да поискате това от него като услуга. Макар че…
— Макар че какво? — процеждам.
— Той ще се натъжи — казва тя. — Обича децата си.
Една Тюдор не моли за услуги. Като принцеса на Тюдорите очаквам това, което ми се полага. Катерина Арогантната не делеше замъка Лъдлоу с никого освен с нашата братовчедка от династията на Плантагенетите Маргарет Поул и нейния съпруг, настойникът на Артур. Никой не би поискал подобно нещо от нея. Когато малката ми сестра, принцеса Мери, се омъжи — вероятно за някой испански принц, — тя ще трябва да замине за новата си родина достойно и с почести. Няма да се среща с незаконни деца, или мелези, или блудници. Отказвам да бъда третирана по-зле от тези принцеси, които стоят по-долу от мен по потекло или възраст.
Изчаквам до следващия ден, след като сме присъствали на литургията в параклиса, и преди да си тръгнем от святото място, слагам длан върху ръката на съпруга си, за да го задържа на стъпалата на олтарната преграда и да кажа:
— Милорд съпруже, не смятам за редно незаконните ви деца да живеят в моя замък. Това е замъкът, получен от мен като дар при сватбата ми, моя лична собственост, и не ги искам тук.
Той взема ръката ми и я задържа, вглеждайки се в очите ми, сякаш полагаме брачния си обет пред олтара:
— Малка съпруго, това са деца, създадени от мен, и скъпи на сърцето ми. Надявах се, че може да бъдете мила към тях и че може да им осигурите компанията на едно братче.
— Синът ми ще се роди в брачен съюз между двама царствени родители — казвам сковано. — Няма да дели детска стая с копелета. Ще бъде отгледан заедно с другари от благороден произход.
— Маргарет — казва той още по-меко, — тези малки рожби не ти отнемат нищо; майките им не са твои съперници. Ти си кралица над всички останали, моя единствена и незаменима съпруга. Когато синът ти се роди, ще бъде принц на Шотландия и престолонаследник на Англия. Те могат да живеят тук и да не те притесняват. Ще бъдем тук само по няколко пъти в годината, почти няма да ги виждаш. За теб това няма да означава нищо; но аз ще знам, че са на най-сигурното място в страната.
Не се усмихвам, макар че той леко поклаща ръката ми. Не се разтапям, макар че докосването му е топло. Виждала съм баща си хвърлен в ужас от синовете, братовчедите и незаконните деца на дядо ми. Плантагенетите са кръстени на един плевел, който расте неудържимо и чрез тях ние, Тюдорите, сме свързани с чистокръвни и нечистокръвни деца, момчета, които претендират за кралски произход, момчета, които са призраци, момчета, които изобщо не са ни роднини. Няма да допусна замъкът ми да бъде пълен с момчета от долен произход. Баща ми положи врата на братовчеда на съпругата си под секирата, за да не съществува съмнение кой е син и наследник на английския трон. Родителите на Катерина настояха той да умре, преди тя да дойде в Англия от Испания. Няма да се задоволя с по-малко от нея. Няма да допусна съперници за наследството на сина ми още преди да се е родил. Няма да допусна самата аз да имам съперници.
— Не — заявявам, макар че пулсът ми барабани в ушите ми и се страхувам да му се опълча.
Той навежда глава за момент и си помислям, че съм спечелила, но после виждам, че мълчи, но съвсем не смирено, а се овладява и обуздава гнева си. Когато отново вдига поглед, очите му са много студени.
— Много добре — казва. — Но това е дребнаво от ваша страна, ваша светлост. Дребнаво и подло, и — най-лошото от всичко — глупаво.
— Не се осмелявайте — рязко издърпвам ръката си от неговата и се извръщам към него, пламнала от гняв, но той просто свежда леко глава към мен, покланя се дълбоко пред олтара и си тръгва точно когато се готвя да го връхлетя с пълната сила на своята ярост. Отива си, без да се интересува от гневния ми пристъп, и ме оставя разтреперана от ярост, но без нищо за казване и без никой, който да ме чуе.