Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
Питър беше направо луд по Елвис. В онези дни беше трудно да пропуснеш както него, така и музиката му. Всички вестници и списания бяха пълни с неговите снимки. В следвоенните години американските неща бяха много на мода, затова дори ние, преди да започнем да пестим за татуировката, ходехме в кафе „Манхатън“, в съседство с кино „Монсеньор Нюз“. То беше дълбоко и тясно помещение, със седалки, в които посетителите се вмъкваха по подобие на американска закусвалня. Стените бяха опасани от огледала, гравирани с изображенията на нюйоркски небостъргачи. Имайки предвид как прекарвахме останалите шест дни от седмицата, тук за нас бе като късче от рая. Изкусително докосване до насладите на живота. Едно кафе или кока-кола поглъщаха всичките ни пари, но ние проточвахме удоволствието колкото се може повече, седнали в някое сепаре и заслушани в гласа на Елвис от музикалния автомат.
„Хотелът на разбитите сърца“. Той предизвикваше толкова романтични образи. Улиците на Ню Йорк, проблясващите неонови светлини, парата, издигаща се над капаците на шахтите. Бавният ритмичен бас, джазовото, подрънкващо пиано на заден план. И онзи плътен, сочен глас...
Откакто мойта мила ме напусна,
намерих ново място да живея.
То е в края на една самотна улица,
в Хотела на разбитите сърца...
Студиото за татуировки се намираше на Роуз Стрийт, до една работническа кръчма. Представляваше доста мърлява стая, част от която бе преградена с опърпана завеса със зеленикав цвят на повръщано. Миришеше на мастило и стара, застояла кръв. По стените имаше избледнели рисунки и фотографии на татуирани крайници и гърбове. Самият собственик имаше татуировки и на двете ръце: разбито сърце, пронизано от стрела, котва, Попай Моряка. Също и женското име Анджи, изписано със сложни, витиевати букви. Беше мъж с изпито лукаво лице, рошави бакенбарди и почти без коса върху темето, но затова пък с пищни, обилно напомадени къдри на тила. Забелязах чернилка под ноктите му и се притесних да не би Питър да пипне някоя ужасна инфекция. Но може би е било и просто мастило.
Не знам дали тогава е имало някакви правилници за упражняване на тази дейност и дали изобщо е било законно момче на възрастта на Питър да се татуира, но творецът от Роуз Стрийт явно не се вълнуваше от подобни детайли. Леко се стъписа, щом узна, че искаме татуировка на Елвис Пресли. Не бе правил такава никога преди и явно го прие като своеобразно предизвикателство. Цената, която назова, бе два паунда – цяло състояние за онези дни. Според мен изобщо не допускаше, че ще можем да си я позволим, но дори да е останал учуден, когато шест седмици по-късно се появихме с парите, с нищо не го показа. Изготви скицата по една снимка от списание, с надпис отдолу: Хотел на разбитите сърца, наподобяващ развято на вятъра знаме.
Процедурата бе продължителна и доста кървава, но Питър я понесе, без да издаде и стон. По изражението му си личеше, че изпитва силна болка, но е решен да издържи стоически. Истински мъченик на своята кауза.
Седях с него целия следобед, слушах бръмченето на машинката за татуиране, гледах как иглите се впиват в плътта и се възхищавах на твърдостта на своя брат.
Бях готов на всичко за Питър. Знам, че имаше своите ограничения, че мозъкът му понякога бе объркан. Но никога не се гневеше, не ругаеше, нито веднъж не каза лоша дума за някого. Бе добър по душа. Много по-добър от мен. Никога не съм хранил илюзии по този въпрос. И заслужаваше нещо по-хубаво в живота.
Към края на следобеда ръката му изглеждаше отчайващо. Татуировката почти не се виждаше от кръвта, която вече засъхваше на плътни съсиреци. Собственикът на студиото я изми със сапунена вода, подсуши я с хартиени салфетки, а накрая я покри с марлена превръзка, която прикрепи с безопасна игла.
– След два часа можеш да я махнеш – каза. – Мий мястото редовно, но не го търкай, а само го подсушавай с потупване. Също, не покривай раната. Тя се нуждае от въздух, за да заздравее добре. – Сетне ми подаде малко бурканче с жълта капачка. – Мехлем за татуировки. Слагайте по малко след всяко миене, за да предпазите от засъхване. Идеята е да не се образува коричка. Ако все пак се появи, не я чоплете, защото мастилото ще излезе заедно с нея. Със заздравяването върху кожата ще се образува тънка ципа, която накрая ще падне от само себе си. Ако се грижите правилно, след две седмици всичко ще е перфектно.
Този човек си разбираше от занаята. Трябваше да минат десетина-дванайсет дни, за да се уверим каква добра работа е свършил. Дотогава вече нямаше съмнение, че образът върху дясната ръка на Питър е именно на Елвис, а извитият надпис „Хотел на разбитите сърца“ бе изрисуван така, че се сливаше с яката на певеца. Много хитро.