Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След бягството им става ясно, че Мартин и Мичъл са били ХОМОСЕКСУАЛИСТИ и любовници. През 1979 г. Мичъл вече е разочарован от Съветския съюз и прави запитване пред служител на Държавния департамент, дали може да се върне в Съединените щати като имигрант или дори като турист. Молбата му е отхвърлена.
МКУЛТРА
Строго секретен проучвателен проект на ЦРУ за възможното използване на ЛСД и други наркотици, въздействащи върху ума, за да бъде създаден перфектният АГЕНТ, чийто мозък да е под непрекъснатия контрол на ОПЕРАТИВНИЯ РАБОТНИК.
МКУЛТРА се разработва през цялото време, докато АЛЪН ДЪЛЕС е ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (1953–1961). Проектът е предложен през 1953 г. от РИЧАРД ХЕЛМС — бъдещ директор на ЦРУ, който казва на Дълес, че ЦРУ има нужда „да разработи методи и средства за използване на биологични и химични материали“ и за „създаване на различни физиологични условия, които могат да поддържат настоящите или бъдещите тайни операции“. Ако това бъде осъществено, казва той, ЦРУ ще получи „пълни сведения за вражеския теоретичен потенциал, като по този начин ще ни позволи да се защитаваме срещу враг, който може да е толкова ограничен при използването на тези техники, колкото сме и ние сега“.
Когато по-късно Хелмс се опитва да обясни защо ЦРУ се захваща с подобно необичайно начинание, той казва, че един ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК или „таен ръководител“ е обучен да вярва, че „не можеш да разчиташ на честността на агента си точно да изпълнява това, което искаш, или да докладва коректно, освен ако не притежаваш тялото и душата му“. Душата, или най-малкото мозъкът, е целта на много от експериментите на МКУЛТРА. При един от опитите с ЛСД дори се стига до смъртен случай.
Идеята за препарати, които да променят мозъка, съществува от 1949 г., когато комунистическото унгарско правителство предава кардинал Йожеф Минсенти на съд за държавна измяна. С безжизнен поглед кардиналът прави признание пред съда. ЦРУ изпраща сътрудници в Европа, за да открият какво е сторено, за да стане кардиналът очевидно контролируем от обвинителите. Ако руснаците манипулират умовете на хората, тогава ЦРУ иска да знае как става това. ЦРУ се интересува и от „серума на истината“, и от препарати, които могат да предизвикат амнезия.
В Отдела за техническо обслужване (ОТО), който създава разузнавателни средства — миниатюрни камери и електронни микрофони, — има химическа секция, където се изучават отрови и наркотици и средства за обезвреждане. В началото на 50-те години доктор Сидни Готлиб — директор на химическата секция, предлага агенцията да се заеме с изучаването на силен наркотик, предизвикващ халюцинации — ЛСД (lysergic acid diethylamide). След като Дълес одобрява предложението на Хелмс, то получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ МКУЛТРА. („МК“ посочва, че проектът е разработка на ОТО, а „УЛТРА“ е произволна дума, която често се използва за означаване на секретни операции. В дадения случай не бива да се смесва с известната операция Ултра от времето на Втората световна война.)
Въпреки че се проучват и други наркотици, ЛСД заема централно място, тъй като е изключително силен, милиони пъти по-силен от хашиша. Опитите се провеждат в такива престижни изследователски центрове, като Колумбийския университет и болницата Маунт Сайниай в Ню Йорк, Националния институт и проучвателен център за мозъчни проблеми и Медицинския институт към университета в Илинойс.
Известно е, че една група за опити е „държана“ на ЛСД във федералната наркологична клиника в Лексингтън, Кентъки, в продължение на 77 денонощия.
Най-печалният експеримент на Готлиб започва в една хижа в западната част на Мериленд, където през ноември 1953 г. се среща с учени от американската армейска база за химична и биологична война във Форт Детрик, близо до Фредерик, Мериленд. В Детрик по отделна програма — с кодовото наименование МКНЕЙОМИ — се разработват отрови и лекарствени средства срещу отровите на КГБ. (Вж. МАРКОВ, ГЕОРГИ.) Сред създадените там химикали е и смъртоносният токсин от черупчести морски животни, с който е бил снабден ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС по време на злополучния му полет над Съветския съюз през 1960 г. Един от учените в Детрик е доктор Франк Олсън. Докато той и другите са в хижата на 19 ноември 1953 г., Готлиб слага в напитките им ЛСД. Олсън е доста притеснен, в лошо настроение, депресиран и според поставената му диагноза има нужда от психиатрична помощ. Готлиб го изпраща, придружен от двама колеги, на психиатър в Ню Йорк. След това те се връщат в Мериленд, но състоянието на Олсън се влошава. Отново отиват в Ню Йорк и се настаняват в стая на десетия етаж на хотел Статлър. Рано сутринта на 27 ноември Олсън се хвърля през прозореца и умира. Съдебен патолог, който преразглежда причината за смъртта на Олсън през 1994 г., казва, че е малко вероятно да се е самоубил.