Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Виж, Габи, виж! Той се усмихва! Усмихва ми се! И има ново зъбче!
На пода на четвъртата стая лежеше нашийникът на първото му куче Ринг-А-Левио, съкратено Ринго. То бе умряло, когато Роланд бе на три, с което му бе направило истински подарък. На тригодишните деца се разрешаваше да плачат за умрелите си домашни любимци и малчуганите, в чиито вени течеше кръвта на рода Елд, не правеха изключение. В това помещение до ноздрите на Стрелеца долетя омайващ аромат, за който нямаше название, ала той добре знаеше, че това бе мирисът на нагрятата от слънцето козина на Ринго по време на Пълноземие.
Около двайсетина етажа по-нагоре имаше стая, чийто под е осеян с трохи, а сред тях се валя покрито с перушина телце, принадлежало нявга на един ястреб на име Дейвид — той обаче не беше домашен любимец, а приятел. Първият от мнозината, които Роланд бе пожертвал в името на Тъмната кула. Тук на стената Стрелеца зърна Дейвид, изобразен по време на полет — разперил късите си криле, той кръжеше над цялото придворно войнство на Гилеад (единствено Мартен Чародея не беше сред тях). Ястребът бе изваян на още едно място — вляво от вратата, водеща до балкона. Този път крилете му бяха сгънати и той се спускаше стремително към Корт като куршум, без да обръща никакво внимание на вдигнатата пръчка на учителя.
Стародавни времена.
Стародавни времена и стародавни престъпления.
Недалеч от Корт Роланд забеляза смеещото се лице на проститутката, с която тогавашното момче бе прекарало нощта. Стаята на Дейвид бе просмукана с мириса на нейния евтин и сладникав парфюм. Когато Стрелеца го вдъхна, веднага си припомни как бе докоснал интимното й окосмяване, ала в следващия момент бе потресен от другото, за което се сети — щом пръстите му се плъзнаха в сладко-лепкавата й цепнатина, в съзнанието му изплува следната картина: току-що изкъпан, той лежи върху разстланата кърпа, а нежните ръце на майка му галят голата му бебешка кожа.
Членът му започна да се втвърдява и Роланд побърза да напусне тази стая.
ШЕСТ
Алените лъчи на залязващото слънце вече не озаряваха пътя му — единствената светлина в момента идеше от прозорците, които излъчваха зловещо синьо сияние, а стъклените им очи следяха всяка стъпка на невъоръжения пришълец. Зад стените на Тъмната кула розите на Кан’-Ка Но Рей бяха затворили пурпурните си чашки до настъпването на изгрева. Част от съзнанието на Роланд още не можеше да повярва, че се намира тук; че в крайна сметка е успял да преодолее всички препятствия по пътя си, без да измени на първоначалния си замисъл. „Аз съм като онези роботи на древните — помисли си Стрелеца. — Те или изпълняват задачата, за която са създадени, или просто умират в усилията си да я изпълнят.“
Друга част от него обаче ни най-малко не беше изненадана — това бе тъмната му половина, която бе сънувала Кулата безброй пъти и която сега си помисли отново за рога, изплъзнал се от пръстите на Кътбърт — Кътбърт, който бе посрещнал засмян гибелта си. Навярно рогът и до ден-днешен лежеше там, където беше паднал в онзи скръбен ден — на каменистия склон на Джерико Хил.
„Естествено, че съм виждал тези стаи и преди! Та те разказват живота ми в края на краищата!“
И това бе съвършено вярно. Етаж след етаж и история след история (да не кажем смърт след смърт) възходящите стаи на Тъмната кула пресъздаваха живота и похода на Роланд Дисчейн. Във всяка от тях имаше по някой спомен от миналото; всяка бе изпълнена с някакъв характерен аромат. Някои години от живота му бяха представени не с едно, а с няколко помещения, но нямаше година, на която да не е посветена поне една стая. След трийсет и осмото помещение (трийсет и осем е равно на деветнайсет по две, ако не обърнахте внимание) той вече не искаше да вижда нищо повече. В тази стая се издигаше обгореният стълб, за който бе завързана Сюзан Делгадо. Стрелеца не прекрачи прага, но погледна към лицето на стената. Дължеше й поне това. „Роланд, обичам те!“ — изкрещя Сюзан и той знаеше, че това е самата истина, защото само благодарение на любовта й можа да я разпознае. Макар че — въпреки любовта й — в крайна сметка тя беше изгоряла.