Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Слънцето изчезна от кръгчето небе над лагера, Мо-Таун разпростря тъмното си наметало върху света, светлината започна да намалява. За кратко пролуките между дъските станаха почти така тъмни, както самите дъски. Никой не дойде да ги провери, но често се мяркаше жълтата светлина на фенери — значи все пак ги пазеха.
Стив се опита да овладее разочарованието си. Преди по-малко от двадесет и четири часа си беше легнал изморен, гладен, обезверен, мисията му бе обречена на неуспех. Сега беше само на сантиметри от единия от двамата, които беше дошъл да освободи.
Знаеше защо е хвърлен в дранголника, но защо беше затворена Клиъруотър? И защо сега беше с чиста кожа и облечена като джап? Въпросите следваха един подир друг. И кои бяха тези две жени с нея? И двете бяха облечени с еднакви дрехи от обикновен тъмен плат: с шалвари със стегнати маншети на глезените и ризи с висока яка и ръкави със също такива стегнати маншети. Дългото наметало скриваше дрехите, в които беше облечена Клиъруотър, но самото то беше от блестящия плат, който носеше Яма-Шита — най-висшестоящият майстор на желязо, когото Стив беше видял при пръта за търговия. От наблюденията си досега Стив знаеше, че майсторите на желязо се обличат според ранга си — за разлика от почти универсалния гащеризон във Федерацията. Скучното еднообразие на дрехите на жените показваше, че техният статус е под този на Клиъруотър — тогава защо тя не искаше да говори в тяхно присъствие?
Стив чувстваше, че нещо не е наред. Той беше заловен от дрипава банда майстори на желязо, които бяха преследвани от силите на закона и реда. Може би Клиъруотър беше отвлечена по пътя от една от онези групи, които беше видял да се движат по шосето от изток на запад. Направи това заключение от маската и облеклото, които прикриваха факта, че тя е с тяло на трекер — чуждоземка, чиято социална категория е съвсем малко над тази на мютите.
Защо някой си правеше труда да я скрие? Който и да беше, той сигурно бе важна личност: скъпите й дрехи бяха доказателство за това. А и двете жени — бяха ли те тук да я следят? Фактът, че те, а не тя, бяха свалили кърпата от очите й плюс нежеланието й да говори в тяхно присъствие, подсказваше, че е така. Имаше и нещо друго. И трите бяха докарани в лагера със завързани очи. За това можеше да има само една причина: да не могат да разпознаят похитителите си и да опишат къде са били затворени. Което означаваше, че скоро щяха да ги освободят.
Стив се замисли защо маската на Клиъруотър не беше свалена — и интригата стана още по-заплетена. Превръзката й беше над маската и около качулката и скриваше тъмната й лъскава коса и шията, чиято кожа щеше да разкрие всичко.
За неговия находчив ум това показваше, че някой от свирепата банда би трябвало да знае кого са похитили. А може би никой не знаеше. И в двата случая това означаваше, че не са хванали Клиъруотър за себе си, а за някой друг.
От онова, което му беше казал Сайд-Уиндър, Стив знаеше, че животът на един трекер — или мют — не струва и соево зърно. И все пак тя беше тук — мютка, която не струваше повече от един трекер — нагиздена като майстор на желязо от висок ранг и с две прислужнички.
О, да… наистина беше станало нещо. Имаше много, което Стив трябваше да узнае, но големият въпрос беше — може ли да влезе в играта и да обърне ситуацията в своя полза?
Два приближаващи се фенера хвърлиха топла светлина през летвите. Стив зърна четири оранжеви лица, оградени с кичури мютска коса. Четири сурови лица от свирепата банда. Клиъруотър бързо смъкна качулката над лицето си и си сложи ръкавиците. Джапите спряха пред вратата на съседната клетка и извикаха нещо на японски. През пролуките в плета Стив видя миниатюрните пазачки да си връзват очите една на друга. Щом бяха готови, ги отведоха.
Тъмнината отново ги обгърна; Стив коленичи с лице към преградата и пъхна пръсти през пролуките на плета. Средните му пръсти влязоха само до второто кокалче. Чу се шумолене на дрехи — хладно шумолене на богат копринен брокат.
Сега тя беше свалила маската, както и ръкавиците. Целуна върховете на пръстите му, след това плъзна лицето си по тях. Тънките й пръсти се промушиха през междините и докоснаха носа му, после погалиха устата. Той лекичко ги захапа един подир друг.