Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив го изчака да набере скорост, замери го с един камък и бързо затича вляво към скалите в края на площадката. Пътят му отиваше косо към връхлитащия самурай, принуждавайки го или да направи остър завой в галоп, или да дръпне юздите, за да завие рязко надясно. Камъкът, хвърлен от Стив, го удари в гърдите и той направи маневра, която беше нещо средно между двете — през което време Стив скочи върху един голям камък и размаха тоягата над главата си.
Камъкът беше приблизително на такава височина от земята, на каквато бяха стремената на конника. Размерите на камъните и начинът, по който бяха струпани, пречеше на самурая да преследва Стив, ако той решеше да се оттегли. Трябваше да го хване там, където стоеше. За да е сигурен, че Стив ще остане на мястото си, самураят заповяда на двамата стрелци да отидат зад него. Джапите се разделиха и започнаха бавно да се придвижват напред, докато самураят обръщаше коня си за нова атака. Междувременно безсмисленото клане в другия край на площадката продължаваше.
Бум! Стрелецът от горната пещера накрая намери цел. Единият от настъпващите стрелци бе ударен от тежкия куршум. Просна се на земята и единият му крак потрепери конвулсивно.
„Шестима ликвидирани, остават още шестима…“
Самураят изви към скалата, вдигнал меч, щитът на лявата му ръка бе готов да спре контраудара на Стив. Очевидно той и конят му бяха свикнали да действат като едно цяло. Изправен над самурая, Стив правилно предположи, че той ще се опита да му посече краката. Жестокият удар беше бърз като светкавица, но Стив беше още по-бърз — той скочи над стремителния удар, изви тялото си наляво и се завъртя като пумпал, когато самураят премина покрай него. Тоягата, изнесена под ъгъл надолу, удари шлема на самурая отзад и мина под плетената каишка под брадата. Шлемът — главата все още бе в него — отхвърча във въздуха и направи няколко задни салта, преди да падне на земята. Останалата част на тялото се олюля пиянски върху седлото на препускащия кон. Стив нямаше време да го гледа как пада — вниманието му вече беше съсредоточено върху оцелелия стрелец.
Джапът — даваше си сметка, че е негов ред — се обърна и побягна. Стив се спусна подир него, като скачаше с лекота като планинска коза по камъните. Стрелецът падна върху последния камък, изправи се и побягна към другите самураи, като пищеше с всичка сила.
С няколко бързи скока Стив го настигна. Джапът си даваше сметка, че трябва да се съпротивлява, и след като нададе един последен отчаян вопъл към другаря си, се обърна и зае поза за бой, стиснал с две ръце дръжката на меча. Стив се движеше към него като парен локомотив. Когато джапът замахна с меча си надолу, Стив — който държеше тоягата си на нивото на гърдите му — удари силно с две ръце нагоре да парира удара.
Дебелата дървена тояга удари ръцете на джапа отдолу със силата на железен прът и му счупи двата лакътя. Силата на удара, прибавена към първоначалната инерция на Стив, повдигна джапа и го отхвърли назад.
Докато той падаше, Стив вече се справяше със следващата цел: един самурай, който тъкмо бе посякъл една млада жена, бягаща от горящата пещера, и се готвеше да убие друга, която се беше спънала и паднала с малко дете на ръце. Тя беше на колене и молеше за милост. Малък шанс.
С крайчеца на окото си Стив видя да се задава друга заплаха. Последните трима самураи тичаха към него. Но най-напред най-важното.
Най-близкият самурай също беше видял опасността, но умът му вече беше ангажиран да нанесе удар, с който да посече едновременно и майката, и детето. За миг вдигнатият му меч трепна. Това беше шансът, от който се нуждаеше Стив. Той удари с тоягата си напред и заби цялото острие през откритата подмишница на джапа в гръдния му кош.
„Девет убити, остават още трима.“
Обърна се да посрещне последното трио. Самураите бяха оплескани в кръв от току-що извършените убийства.
„Следващата пролята кръв ще е вашата — помисли Стив. — Хайде, тояжке! Не ме изоставяй!“
Окуражени от смелата му атака и намаляващия брой самураи, жените в лагера започнаха да идват към тях. Някои взеха алебарди от падналите защитници; други вдигаха лъкове и стрели. Вляво две жени довършваха самурая, чиито ръце Стив беше счупил. Останалите застанаха в разкъсан, но решителен полукръг зад тримата бойци, изправени пред Стив. Във въздуха се носеше миризма на победа и жените желаеха да дадат приноса си. Стив им махна да се оттеглят — не искаше да рискува да го уцели някоя случайна стрела.