Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Застанал по средата на площадката, Стив чувстваше, че е постигнал Пирова победа. Имаше малко основания да е доволен и вероятно нямаше да бъде посрещнат като герой. Ако изобщо нещо се беше променило, намесата му го беше поставила в още по-лошо положение, отколкото преди. Той беше не само въоръжен натрапник; сега беше и неканен гост над бдението на тези мъртъвци и скоро щеше да му се потърси сметка за присъствието му.
Раздърпаните воини — според него не бяха от онази група, която беше видял в капана в долината — бяха обхванати от ужас от станалото в тяхно отсъствие; онези, чиито близки бяха убити, се отдадоха на скръбта си. Много жени бяха видимо отчаяни, когато не можаха да намерят мъжете си между конниците. Задаваха се въпроси и се даваха отговори. Главно за него. Между паузите от изказани с тъга неразбираеми думи жените сочеха към Стив и когато мъжете преодоляха първоначалния си шок от опустошителната атака на лагера, дойдоха при него и го заобиколиха.
С толкова много остри железа, насочени към него, единственото, което можеше да направи, беше да запази абсолютно спокойствие и надежда, че е дал достатъчно основание да проявят към него честно отношение. От свирепите им погледи имаше чувството, че очакват да падне на колене. Майната им… Не беше направил нищо, за което да се извинява. Той остана на мястото си, разкрачен, спокоен, притиснал тоягата до гърдите си.
Тъй като беше почти една стъпка по-висок от събралите се около него, Стив можеше да гледа над главите им и по такъв начин да избягва да ги гледа директно в очите. Трима от групата не бяха слезли от конете. Двама бяха дребни, чернокоси, с маслинена кожа динки, другият бе по-висок, с лице, покрито с овална, бяла като тебешир маска. И тримата бяха със завързани очи. Китките им бяха завързани за седлата, а глезените с въжета, прекарани под коремите на конете. Нещо привлече очите му към фигурата с бяла маска. Тоягата вибрираше в ръцете му, по гърба му минаваше тръпка. Не от страх, от вълнение.
Не… разбира се… не можеше да бъде. Просто беше невъзможно!
Кръгът от изпотени воини около Стив се разкъса, за да пропусне водача им. Той беше по-едър от останалите; следваха го жената и малкото момче — детето беше заровило свенливо лице в шията й. От време на време малките му дръпнати черни очи поглеждаха Стив. Погледът на майка му беше по-спокоен, но беше трудно да се каже какво мисли тя. Тъмните й очи не изразяваха нито благодарност, нито враждебност. Беше си възвърнала хладнокръвието, лицето й беше лишено от всякакво изражение.
Всичките бяха еднакви. Сайд-Уиндър му беше казал, че майсторите на желязо имат изумителен самоконтрол. Те се гордееха със способността си да потискат всякакви външни признаци на вълнение. И очевидно имаха и доста сдържан характер. В резултат беше невъзможно да се каже от лицата им какво мислят — или какъв ще е следващият им ход.
Стив разбираше, че сигурно представлява странна гледка. Освен че кожата му бе на шарки, той имаше тъмна разрошена коса и златна четириседмична брада. Плюс космите под мишниците и откритите части на краката. Докато динките, доколкото можеше да види, бяха изобщо неокосмени. Дългите коси, които носеха хората от свирепата банда, сигурно бяха мютски. Стив си спомни за няколкото чувала, пълни с коса, които бяха между стоките, донесени от М’Кол при търговския пункт до Великата река.
Мъжът бавно обиколи Стив, след това застана пред него. Беше около педя по-нисък от Стив, но тялото му беше мускулесто и тъмните му очи не трепваха.
— Ти разбираш думите ми, тревна маймуно?
— Да, разбирам ги.
— Ти ли уби самураите?
— Да. Някои от тях.
Нобуро Нака-Джима протегна ръка за тоягата и Стив му я даде. Водачът я предаде на един от хората си, след това хвана лявата ръка на Стив и огледа изкаляната превръзка. Стив остави ръката си да виси свободно. Не беше време да се бори до последна капка кръв. Нобуро измъкна бойния нож от скритата ножница, махна парцала от дръжката и провери остротата на стоманата.
Без да чака да бъде помолен, Стив развърза ножницата и я свали от ръката си.
Нобуро подаде ножа и ножницата на друг от хората си.
— Как намери пътя дотук?
Стив беше готов за този въпрос. Цялата история беше започнала да се оформя в ума му.