Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив удостои домакина си с грациозен поклон.
— Ще ми бъде ли разрешено да знам с кого имам честта да говоря?
Джапът се поколеба. Може би за първи път един мют му задаваше въпрос.
— Аз съм самурай. Капитан Нобуро Нака-Джима.
— Тогава позволете ми да ви поздравя, капитане. — Стив отново се поклони, после, когато се изправи, погледна Нобуро в очите. — И на кой господар служите?
Нобуро обмисли отговора си. Тревната маймуна щеше да си плати скъпо за нахалството, но най-напред трябваше да му зададе лично няколко въпроса, колкото и неприятно да беше това. Отговорите можеха да са неприятни и можеха да се използват и от други, но самурайската чест го задължаваше да ги зададе. Причината, поради която този чужденец сега седеше пред него, вместо да бъде одран жив и рязан парче по парче беше, че той собственоръчно е победил седем от самураите на Се-Ико. Колкото и благородни да бяха мотивите му, накрая той трябваше да бъде убит, но неговият вдъхващ уважение кураж, уменията му като боец и гордото му държане изискваха известно уважение към него.
— Ние нямаме господар — каза накрая той. — Господарят Нака-Джима е мъртъв, семейството му е лишено от владение. Ние сме ронини. Скитници, които не зависят от никого.
— Изненадвате ме, капитане — отвърна Стив. — Вие казвате, че сте самурай… но благородните воини на Ни-Исан взимат ли жени за пленници? И може ли някой да повярва, че вие бихте жертвали тридесет до четиридесет от доблестните си мъже, за да постигнете такава безполезна печалба? — Той видя изненадата в очите на Нобуро и добави: — Аз видях как загинаха от ръката на техните преследвачи в долината на реката. Самураи със същия произход като мъжете, които намериха смъртта си тук.
Джапът се намръщи.
— Съдбата на моите сродници не е твоя работа, тревна маймуно. По-добре да поговорим за твоята съдба.
Стив остави празната чаша и се поклони.
— На вашите услуги, капитане.
— Тревна маймуно — започна Нобуро, — аз се намирам в, хм… — Той млъкна и затърси в ограничените си познания по бейсик точната дума — деликатно, хм… положение. Ти спаси мнозина тук от сигурна смърт. В частност моята жена и сина ми Итада. Тъй като си направил това, рискувайки собствения си живот, аз съм ти задължен с дълга на честта… от който мога да бъда освободен само като извърша подобно действие. Разбираш ли ме?
— Да. Какъв е проблемът?
— На тревните маймуни е забранено под заплаха със смъртно наказание да носят оръжие в Ни-Исан. И още по-голямо престъпление е за роб да убие майстор на желязо… особено самурай. От това възниква конфликтът. Докато дългът на честта остава, хм… неиздължен, аз съм длъжен да защитавам живота ти… дори с цената на собствения си живот. Но, също така, ти не можеш да останеш ненаказан.
— Разбирам какво искате да кажете — отвърна Стив. — Тежка дилема.
— Тежка?
— Трудна. Неприятна.
— Да… — Нобуро пак подаде чашата си да му я напълнят. — Тежка и за двама ни, тревна маймуно. Щеше да е много по-добре, ако беше оставил жена ми и сина ми да загинат от меча на самурая.
— Не разбирам.
— Задължението към по-низшата личност — особено роб, води до загуба на престиж. Единственото достойно решение за самурая в такава ситуация е да умре от собствената си ръка. И на семейството му също.
— Това е лудост — каза Стив. — Трябва да има друг начин.
— Има — отвърна Нобуро. — Ти можеш да убиеш себе си.
— Да убия себе си?
— Да, сега. — Нобуро измъкна късия си меч, наведе се напред и го постави почтително пред Стив. — Твоята смърт от собствената ти ръка ще ме освободи от дълга на честта и ще премахне срама от моето семейство. Самураите на Се-Ико също ще бъдат отмъстени. Удовлетворително, хм… решение за всички.
„С изключение на мен“ — помисли си Стив. Нищо чудно, че жената на Нобуро не изглеждаше много радостна.
„Загуба на престиж“… за какво, по дяволите, беше всичко това? Някой се пресегна да му напълни чашата. Стив сложи дясната си ръка върху нея, притисна я към пода и махна с лявата си ръка към Нобуро.
— Задръжте за минутка. Погрешно сте разбрали всичко това.
— Как така?
— Първо, аз не съм роб… и второ, като воин аз не можех да гледам безучастно как избиват синове на самураи… и трето, позволявам си да предложа, капитане, убиването на самурай да се счита за престъпление само от онзи, който спазва законите.