Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Докато двамата крайни самураи се изместваха от двете страни на Стив, за да го приклещят, онзи в средата се обърна и тръгна към жените — подскачаше като кривокрак призрак, крещеше гневно и размахваше меча си. За миг това подейства и две-три жени се обърнаха и побягнаха. Останалите трепнаха, направиха няколко крачки назад, но после се окопитиха и останаха на място.
Стив знаеше, че трябва да удари, докато мъжът в средата е с гръб. Двамата отдясно и отляво на него очевидно възнамеряваха да го притиснат от две страни. Атаката на единия щеше да го остави изложен на удара на другия. Стив скочи между тях, като се превъртя във въздуха и стъпи на крака зад двамата, с лице към предишната си позиция. Страхотен скок. От място беше скочил дванадесет стъпки. Ако тялото му не беше получило сила от тоягата, щеше да е щастлив, ако можеше да скочи и половината.
Когато стреснатият джап вдясно от него се обърна и вдигна меча си, Стив вдигна обкования с желязо край на тоягата нагоре и настрана и му нанесе страхотен удар в челюстта. Резултатът бе счупен врат. После със същия замах Стив отби удара на меча на втория джап, завъртя тоягата и го удари между краката изотдолу. Ударът направо го повдигна. Когато самураят падна на земята и се преви от болка, Стив го удари в брадата, след това, почувствал опасност, се завъртя да посрещне атаката на мъжа в средата.
Последният самурай беше вдигнал меча над главата си и острието на Стив се заби дълбоко в корема му. Чак когато падна напред, Стив разбра защо реакциите му бяха толкова бавни. Дъжд от стрели беше превърнал гърба му в игленик.
„Браво, дами…“
Стив се обърна да се увери, че другите двама са извадени от боя — точно навреме, за да види как жената, чийто живот беше спасил, забива меча на първия джап в гърлото на втория.
Нобуро Нака-Джима, който водеше четиридесет и шестимата оцелели от неговата банда ронини през тайната врата на лагера, се разтревожи, като видя телата на двама самураи на Се-Ико да лежат в тунела зад нея. Пришпори коня си в галоп и препусна напред; излезе в лагера тъкмо навреме, за да види как един висок мют забива нещо, приличащо на копие, в корема на друг самурай на Се-Ико. От пещерите на основното ниво излизаше пушек и…
В името на благословените ками, навсякъде имаше тела!
Хората му — водеха тримата пленници — закрещяха от ужас, когато видяха мъртвите жени и деца. И убитите си другари, които бяха останали да охраняват лагера! Старият Ишидо, който беше паднал от горната тераса, след като беше изпил твърде много саке, и си беше счупил крак; Нарита, който беше хвърлен от коня и си беше разбил главата. Но те си даваха ясна сметка за случилото се. Дванадесет самураи на Се-Ико също бяха паднали.
Ронините бързо слязоха от конете, а оцелелите жени и деца се втурнаха към тях със сърцераздирателен плач.
Печалните вопли и тъжният вой на жените, носещи безжизнените тела на чедата си, се смесваха с радостните възгласи на оцелелите, които срещаха роднините си. Бащи вдигаха скъпите си синове и ги прегръщаха, докато слушаха сърцераздирателните описания на ужасното клане и за храбростта на непознатия неканен гост, който беше убил петима от кръвожадните нападатели.
И двамата в тайния тунел?
С тях седем!
И кой беше този човек — да дръзне да предизвика гнева на майсторите на желязо, като носи оръжие?
Никой не знаеше. Беше се появил като по магия, когато Ерито и Нашида и другите мъже бяха убити и ужасният гняв на самураите на Се-Ико беше връхлетял и млади, и стари. И въпреки жалкия си произход чужденецът се беше държал като истински воин с бойни умения и храброст, каквито се смяташе, че притежават само самураите.
А имаше и още. Той беше спасил живота на Кири, жената на Нобуро, и техния син, Итада, докато бяха лежали безпомощни под меча на самурая. Не беше ли вярно? Кири Нака-Джима беше съгласна, че е вярно. Тълпата се отдръпна да й направи път, когато тя понесе Итада към баща му. С едната ръка носеше детето, с другата държеше самурайския меч, червен от кръвта на Се-Ико. Нобуро взе детето и го прегърна. Сълзите им се смесиха, докато целуваше малкото му личице. Кири опря върха на меча в земята с ръце върху дръжката и наведе почтително глава. Нобуро я прегърна през рамото. Самураят не прегръща жени, нито проявява обич публично — това се смяташе за непристойно. Но в този случай Нобуро беше обзет от силни чувства.