Сборник "Войните на Амтрак"

— Бях в планината. Видях един кон без конник да отива към една цепнатина в скалите. Следваха го дванадесет самураи. — Той вдигна рамене. — Тръгнах подир тях.

— Защо?

Стив хвърли бърз поглед към фигурата с бяла маска, яхнала коня на десетина крачки от него. Странното шесто чувство, което му беше помагало от време на време в миналото, само докара думите на езика му.

— Ти си човекът, когото трябваше да срещна.

Нобуро кимна, но лицето му не показваше дали приема обяснението на Стив. Той премина на собствения си език и излая отсечена и отривиста поредица от нищо не значещи за Стив думи на хората си.

Четирима от мъжете около Стив го хванаха и го помъкнаха към една от пещерите на най-долното ниво. Стив погледна през рамо към тримата завързани за конете ездачи. Тъкмо ги сваляха от седлата.

Входът на пещерата беше по-широк, отколкото висок. Вътрешността беше преградена от пода до тавана със стена от разцепени греди и плет и двойна дървена врата с горни и долни крила. Ако се съдеше по височината, вратата беше предназначена за дребните динки. Един от хората отлости долната половина на дясното крило и направи знак на Стив да влезе. На Стив му мина мисълта да ги помоли да отворят и горната половина, след това преглътна гордостта си и изпълзя на ръце и колене.

Помещението беше спартанско, но не толкова лошо, колкото очакваше. Поне стените и подът бяха сухи и нямаше противни буболечки. Единствените мебели бяха сламена рогозка и ракла с капак на панти. На нея имаше дъсчена седалка с изрязан отвор и под нея гърне с две дръжки. Приличаше на примитивен клозет, но Стив реши да не го ползва, в случай че се окаже нещо, в което динките сервират супа. Фактът, че го бяха натикали в килия, беше достатъчно доказателство, че нямат намерение да му връчат медал, но Стив — който въпреки изядената змия беше гладен — беше убеден, че усилията му за спасяването на жените от лагера заслужават да бъдат възнаградени най-малкото с прилична храна. Кристо! Във Федерацията дори на осъдените на смърт даваха храна, преди да получат куршум. Стив седна на рогозката с гръб към преградата, която разделяше двете килии, и си спомни вкусните миризми, които беше подушвал нощем, когато дебнеше около жилищата на динките, търсейки нещо изхвърлено за ядене. Бляновете му бяха прекъснати от тракането на мандалото. Той надзърна през широката колкото пръст пролука между две дъски и видя двете крила на вратата на съседната килия да се отварят. Двете малки тъмнокоси жени влязоха с постелки за спане в ръце, последвани от по-висока закачулена фигура с бяла маска. Тя също носеше постелка.