Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард кимна.
— Кажи ми какво гласи Книгата на преброените сенки.
Зед изпадна в шок. Ричард се обърна към Калан.
— Какво да правя, Господарке?
Калан се мяташе в ръцете на Майкъл срещу ножа, опрян в гърлото й, крещеше неразбираеми думи, заглушавани от превръзката на устата й.
Гласът на Рал беше нежен, спокоен.
— Кажи ми какво гласи Книгата на преброените сенки, Ричард, или ще накарам Майкъл да започне да отсича пръстите й един по един. Колкото повече мълчиш, толкова повече пръсти ще отреже.
Ричард се извърна към Рал с ужас в погледа:
— Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, може да се провери единствено с употребата на Изповедник…
Зед се строполи на земята. Не можеше да повярва на ушите си. Още щом чу първите думи на Ричард, който рецитираше книгата, Зед разбра, че е истина; разпозна уникалния синтаксис на магическа книга. Не можеше да си измисля. Това наистина беше Книгата на преброените сенки. Зед нямаше сили да се запита как Ричард я е научил.
Светът, който познаваше, свършваше. Това беше първият ден от властването на Рал. Всичко беше загубено. Мрачният Рал спечели. Светът беше негов.
Зед седна притихнал и се заслуша. Някои от думите сами по себе си бяха магически и никой освен роденият с дарба не можеше да ги запамети в главата си; самата магия щеше да се самоунищожи напълно при някои магически ключови думи. Предпазна мярка срещу непредвидими обстоятелства. Предпазна мярка срещу някой, случайно попаднал в сърцевината на магията. Това, че Ричард можеше да изрече книгата, беше доказателство, че е роден с дарба. Роден със и за магията. Колкото и да ненавиждаше магията, Ричард я притежаваше, точно както бяха предсказали пророчествата.
Зед съжали за онова, което беше направил. Съжали, задето се беше опитвал да предпази Ричард от силите, които сигурно щяха да се опитат да го използват, ако знаеха кой е. Родените с дарба винаги са уязвими като малки. Мрачният Рал беше доказателство за това. Зед съзнателно беше решил да не обучава Ричард като начин да го запази от силите, които биха могли да узнаят за него. Зед винаги се беше страхувал и вярвал, че Ричард е роден с дарба, но се беше надявал, че той ще порасне, преди тя да се е проявила, а когато това стане, той, Зед, ще има време да го обучи, когато Ричард е достатъчно силен, когато вече е пораснал. И преди силата му да го убие. Усилията му се оказаха напразни. Не доведоха до добър край. Зед предположи, че винаги е знаел, че Ричард притежава дарбата, че е по-различен от другите. Всеки, който познаваше Ричард, знаеше, че той е по-различен. Рядък. Знакът на магията.
Зед се разплака при спомена за хубавите времена, които бяха имали двамата с Ричард. Какви прекрасни години бяха. Най-хубавите в живота му. Годините, прекарани далеч от всяка магия. Да имаш до себе си някой, който те обича без страх и само за това, което си ти самият. Да бъдеш приятел.
Ричард продължаваше да рецитира книгата без никакво колебание, без ни най-малко забавяне. Зед се удиви, че той я знае толкова перфектно, улови се, че изпитва гордост, но, от друга страна, му се прищя Ричард да не беше толкова надарен. По-голямата част от онова, което той рецитираше, се отнасяше за неща, които вече бяха станали, като например махането на обвивките на кутиите, но Мрачният Рал не го прекъсна, не му нареди да побърза, вероятно от страх да не бъде пропуснато нещо. Остави Ричард да говори със свое темпо, стоеше безмълвен, слушаше внимателно. От време на време го караше да повтори някой откъс, за да е сигурен, че го е чул правилно, беше погълнат в мисли, докато Ричард говореше за слънчеви ангели, облаци и творения на вятъра.
Следобедът напредваше, Ричард продължаваше да рецитира, Рал стоеше пред него и слушаше, Майкъл не отделяше ножа от гърлото на Калан, двамата стражи я държаха за ръцете, Чейс беше вкаменен с насочена към меча ръка, а Зед седеше на земята обречен, заключен в невидимия си затвор. Зед осъзна, че процедурата по отварянето на кутиите ще отнеме повече време, отколкото беше предполагал. Щеше да отнеме цялата нощ. Трябваше да се рисуват заклинания. Ето защо му беше необходим на Рал толкова много магьоснически пясък. Кутиите трябваше да бъдат поставени точно така, че първите зимни лъчи да ги докосват в определено положение, след като всяка от тях е хвърлила сянката си.
Всяка от кутиите, макар трите да изглеждаха еднакви, хвърляше различна сянка. Колкото повече потъваше слънцето в небето, толкова по-надалеч се разперваха сенките на кутиите. Едната хвърляше само една, другата — две, третата — три. Сега вече знаеше защо се нарича Книгата на преброените сенки.