Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Да.
— Внимавам да не ги извадя от това заблуждение. Ако решат, че в тяхната сграда идват на гости разни негри, може да създадат неприятности. — Мъчно ми е да го кажа, обаче си права — с въздишка отвърна Грег.
— Животът на Джорджи ще бъде труден.
— Така е. Обаче той има нас.
Джаки го озари с една от редките си усмивки.
— Да. Това все пак е нещо.
ЧАСТ ТРЕТА
СТУДЕНИЯТ МИР
Двадесет и първа глава
1945 година (III)
I
След сватбата Володя и Зоя се настаниха в собствен апартамент. Малко съветски младоженци имаха този късмет. През изминалите четири години индустриалната мощ на Съветския съюз беше съсредоточена в производството на оръжия. Надали бяха построени нови жилища, а и много от съществуващите бяха разрушени. Но Володя беше майор от Военното разузнаване, при това генералски син, та успя да се възползва от някои връзки. Жилището беше малко — дневна с маса; спалня, която се заемаше почти изцяло от леглото; кухня, която се пренаселваше от двама човека; тясна тоалетна с мивка и душ и микроскопично антре с килер. Когато пуснеха радиото в дневната, можеха да го слушат в целия апартамент. Бързо го превърнаха в свой дом. Зоя купи яркожълта кувертюра за леглото. Майката на Володя ги снабди със сервиз, който беше купила през четиридесета година в очакване на сватбата на Володя и го беше пазила през цялата война. Володя окачи на стената снимка на класа си от завършването на Военната академия. Сега се любеха по-често. Володя не допускаше, че усамотението има някакво значение. Той никога не се стесняваше особено в жилището на родителите си или в апартамента, където Зоя живееше с колеги. Сега обаче разбираше, че това е имало някакво влияние. По-рано трябваше да говорят тихо, да внимават леглото да не скърца, а и винаги имаше възможност — макар и далечна — някой да влезе. В чуждите жилища човек никога не можеше да се усамоти напълно. Често се будеха рано, любеха се и после лежаха и се целуваха, и разговаряха около час, преди да се приготвят за работа. Една такава сутрин Володя лежеше с глава върху бедрата на Зоя и още усещаше аромата й.
— Искаш ли чай? — попита той.
— Да, моля — отвърна тя и се изтегна доволно на възглавниците. Володя наметна халат, мина през антренцето, влезе в малката кухня и запали самовара. С неудоволствие забеляза натрупаните в мивката съдове от вечеря.
— Зоя! В кухнята е пълен хаос.
Тя добре го чуваше в тясното жилище.
— Знам.
Той се върна в спалнята.
— Защо не почисти снощи?
— А защо ти не почисти?
Не му беше минавало през ума, че това може да е негова задача, обаче отговори:
— Трябваше да пиша доклад.
— Аз пък бях уморена.
Намекът, че той е виновен за бъркотията, подразни Володя.
— Не понасям мръсни кухни.
— И аз.
Защо беше толкова недосетлива?
— Щом не ти харесва, почисти.
— Да почистим заедно сега.
Зоя изскочи от леглото и се шмугна покрай него със съблазнителна усмивка.
Володя я последва в кухнята.
— Ти мий, аз ще суша — каза Зоя и извади чиста кърпа от чекмеджето. Още беше гола. Володя не можеше да скрие усмивката си. Тялото й беше дълго, тънко и бяло. Имаше малки гърди с щръкнали зърна, а космите й бяха фини и руси. Една от радостите на брака със Зоя беше нейният навик да ходи гола вкъщи. Можеше да я гледа колкото иска. Когато усетеше, че я наблюдава, Зоя не се стесняваше, а само се усмихваше. Володя запретна ръкавите на халата и започна да мие съдовете и да ги подава на Зоя. Миенето не беше много мъжествено занимание — Володя никога не беше виждал баща си да мие съдове — обаче Зоя явно смяташе, че тези задачи трябва да се споделят. Ексцентрична идея. Дали Зоя имаше обострено чувство за справедливост в брака? Или пък Володя се лишаваше от мъжественост? Стори му се, че чува нещо навън. Надзърна в антрето — входната врата беше само на три-четири стъпки от кухненската мивка. Не видя нищо необичайно.
После вратата се отвори с трясък.
Зоя изпищя.
Володя стисна ножа, който миеше. Пристъпи пред Зоя и застана на прага на кухнята. Пред разбитата входна врата стоеше милиционер с чук в ръка.
Володя беше едновременно уплашен и ядосан.
— Какво става?
Милиционерът отстъпи и в апартамента влезе дребен мършав мъж с лице на гризач. Зетят на Володя, Иля Дворкин, който беше агент от НКВД. Носеше кожени ръкавици.
— Иля! Тъпа невестулка такава.