Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 345 346 347 348 349 350 351 352 353 ... 384
Перейти на страницу:

— Да.

— Внимавам да не ги извадя от това заблуждение. Ако решат, че в тяхната сграда идват на гости разни негри, може да създадат неприятности. — Мъчно ми е да го кажа, обаче си права — с въздишка отвърна Грег.

— Животът на Джорджи ще бъде труден.

— Така е. Обаче той има нас.

Джаки го озари с една от редките си усмивки.

— Да. Това все пак е нещо.

ЧАСТ ТРЕТА

СТУДЕНИЯТ МИР

Двадесет и първа глава

1945 година (III)

I

След сватбата Володя и Зоя се настаниха в собствен апартамент. Малко съветски младоженци имаха този късмет. През изминалите четири години индустриалната мощ на Съветския съюз беше съсредоточена в производството на оръжия. Надали бяха построени нови жилища, а и много от съществуващите бяха разрушени. Но Володя беше майор от Военното разузнаване, при това генералски син, та успя да се възползва от някои връзки. Жилището беше малко — дневна с маса; спалня, която се заемаше почти изцяло от леглото; кухня, която се пренаселваше от двама човека; тясна тоалетна с мивка и душ и микроскопично антре с килер. Когато пуснеха радиото в дневната, можеха да го слушат в целия апартамент. Бързо го превърнаха в свой дом. Зоя купи яркожълта кувертюра за леглото. Майката на Володя ги снабди със сервиз, който беше купила през четиридесета година в очакване на сватбата на Володя и го беше пазила през цялата война. Володя окачи на стената снимка на класа си от завършването на Военната академия. Сега се любеха по-често. Володя не допускаше, че усамотението има някакво значение. Той никога не се стесняваше особено в жилището на родителите си или в апартамента, където Зоя живееше с колеги. Сега обаче разбираше, че това е имало някакво влияние. По-рано трябваше да говорят тихо, да внимават леглото да не скърца, а и винаги имаше възможност — макар и далечна — някой да влезе. В чуждите жилища човек никога не можеше да се усамоти напълно. Често се будеха рано, любеха се и после лежаха и се целуваха, и разговаряха около час, преди да се приготвят за работа. Една такава сутрин Володя лежеше с глава върху бедрата на Зоя и още усещаше аромата й.

— Искаш ли чай? — попита той.

— Да, моля — отвърна тя и се изтегна доволно на възглавниците. Володя наметна халат, мина през антренцето, влезе в малката кухня и запали самовара. С неудоволствие забеляза натрупаните в мивката съдове от вечеря.

— Зоя! В кухнята е пълен хаос.

Тя добре го чуваше в тясното жилище.

— Знам.

Той се върна в спалнята.

— Защо не почисти снощи?

— А защо ти не почисти?

Не му беше минавало през ума, че това може да е негова задача, обаче отговори:

— Трябваше да пиша доклад.

— Аз пък бях уморена.

Намекът, че той е виновен за бъркотията, подразни Володя.

— Не понасям мръсни кухни.

— И аз.

Защо беше толкова недосетлива?

— Щом не ти харесва, почисти.

— Да почистим заедно сега.

Зоя изскочи от леглото и се шмугна покрай него със съблазнителна усмивка.

Володя я последва в кухнята.

— Ти мий, аз ще суша — каза Зоя и извади чиста кърпа от чекмеджето. Още беше гола. Володя не можеше да скрие усмивката си. Тялото й беше дълго, тънко и бяло. Имаше малки гърди с щръкнали зърна, а космите й бяха фини и руси. Една от радостите на брака със Зоя беше нейният навик да ходи гола вкъщи. Можеше да я гледа колкото иска. Когато усетеше, че я наблюдава, Зоя не се стесняваше, а само се усмихваше. Володя запретна ръкавите на халата и започна да мие съдовете и да ги подава на Зоя. Миенето не беше много мъжествено занимание — Володя никога не беше виждал баща си да мие съдове — обаче Зоя явно смяташе, че тези задачи трябва да се споделят. Ексцентрична идея. Дали Зоя имаше обострено чувство за справедливост в брака? Или пък Володя се лишаваше от мъжественост? Стори му се, че чува нещо навън. Надзърна в антрето — входната врата беше само на три-четири стъпки от кухненската мивка. Не видя нищо необичайно.

После вратата се отвори с трясък.

Зоя изпищя.

Володя стисна ножа, който миеше. Пристъпи пред Зоя и застана на прага на кухнята. Пред разбитата входна врата стоеше милиционер с чук в ръка.

Володя беше едновременно уплашен и ядосан.

— Какво става?

Милиционерът отстъпи и в апартамента влезе дребен мършав мъж с лице на гризач. Зетят на Володя, Иля Дворкин, който беше агент от НКВД. Носеше кожени ръкавици.

— Иля! Тъпа невестулка такава.

1 ... 345 346 347 348 349 350 351 352 353 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)