Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Бащата на Володя, пийнал и щастлив, произнесе реч.
— Червената армия окупира Полша. Тази страна никога вече няма да бъде използвана като трамплин за германско нашествие в Русия. Старите другари подвикнаха и заудряха по трапезите. — В Западна Европа масите прегръщат комунистическите партии, както никога преди. В изборите за градска управа в Париж през миналия март комунистите спечелиха най-много гласове. Поздравявам френските другари.
Последваха нови овации.
— Когато погледна света днес, аз виждам, че руската революция, при която толкова храбреци се сражаваха и умряха… — Григорий позамълча и пиянски сълзи замъглиха очите му. Залата стихна. Ораторът бързо се съвзе. — Виждам, че революцията никога не е била толкова сигурна, колкото е днес! Гостите вдигнаха чаши с възгласи „Революция! Революция!“ и отпиха. Вратите се отвориха и другарят Сталин влезе в залата.
Всички станаха на крака.
Косата на Сталин беше посивяла и той изглеждаше уморен. Беше на шестдесет и пет години и боледуваше — носеха се слухове, че е преживял няколко инсулта или пък няколко леки сърдечни удара. Но днес беше по-скоро поразвеселен.
— Дойдох да целуна булката! — рече той.
Отиде при Зоя и сложи длани на раменете й. Тя беше поне с десетина сантиметра по-висока от него, но някак успя дискретно да се свие. Разцелува я по двете страни и допря мустакатата си физиономия в нея точно толкова дълго, колкото Володя да се погнуси. После отстъпи и попита:
— А питие за мен?
Няколко човека се завтекоха да му поднесат водка. Григорий настоя да отстъпи на Сталин мястото си начело на трапезата. Жуженето на разговорите се поднови, но по-тихо от преди — гостите се вълнуваха от присъствието на Сталин, ала трябваше да внимават с всяка дума и всяко действие. Той можеше да нареди смъртта на някого само с едно щракване на пръсти и често го правеше. Сервираха още водка, оркестърът подхвана народни танци и хората полекичка се отпуснаха. Володя, Зоя, Григорий и Катерина танцуваха кадрил, който винаги разсмиваше хората. После затанцуваха още множество двойки. Мъжете почнаха да изпълняват гопак и честичко падаха. Володя току поглеждаше Сталин с крайчеца на окото си, както постъпваха и всички останали. Сталин видимо се забавляваше и потропваше в такт с чашата по масата. Зоя и Катерина танцуваха с Василий — физик и началник на Зоя в проекта за бомбата. Володя седеше отстрани. Тогава атмосферата внезапно се промени. Един цивилен адютант влезе в залата и забързано се отправи към Сталин. Без да се церемони, той се приведе над рамото му и заговори тихо и настойчиво. Първо Сталин изглеждаше учуден и отсечено попита нещо, после друго. Лицето му се измени. Той пребледня и се вторачи в танцьорите, без всъщност да ги вижда.
Володя тихо попита:
— Какво става, по дяволите?