Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Танцуващите още не бяха забелязали промяната, но онези, които седяха по масите, се уплашиха. След миг Сталин се изправи. Разположените по-близо до него гости също почтително станаха. Володя видя, че баща му още танцува. Разстрелваха хора и за по-дребни прегрешения. Но Сталин не забелязваше гостите. Заедно с адютанта напусна масата, прекоси дансинга и тръгна към вратите. Подплашените сватбари отскачаха от пътя му.
Двама се катурнаха на пода. Сталин не ги и видя. Оркестърът спря да свири. Сталин излезе от залата, без да каже нищо и без да погледне никого.
Някои от генералите, които също изглеждаха уплашени, напуснаха. Появи се нечий друг адютант, после още двама. Намериха началниците си и им съобщиха нещо. Младеж с вълнено сако се приближи към Василий. Зоя явно го познаваше. Слушаше ги напрегнато и видимо се потресе от чутото. Василий и неговият помощник си тръгнаха. Володя отиде при Зоя и я попита:
— Какво става тук?
Гласът й потрепери.
— Американците са пуснали атомна бомба в Япония.
Красивото бледо лице на Зоя беше по-бяло от обичайното. — Японското правителство отначало не могло да разбере какво става. Отнело им часове да осъзнаят какво е това.
— Сигурни ли сме в сведенията?
— Осем квадратни километра сгради били изравнени със земята. Преценката е, че седемдесет и пет хиляди души са загинали на място.
— И колко са били бомбите?
— Една.
— Една бомба?
— Точно така.
— Мили Боже! Не е чудно тогава, че Сталин пребледня. Двамата младоженци се умълчаха. Виждаше се, че новината се разпространява сред гостите в залата. Някои останаха да седят вцепенени, други се отправиха към кабинетите, телефоните, бюрата, сътрудниците.
— Това променя всичко — рече Володя.
— Включително и плановете ни за меден месец. Със сигурност ще ми откажат отпуск. — Мислехме си, че Съветският съюз се намира в безопасност. — Нали баща ти току-що държа реч, че революцията никога не е била по-сигурна.
— Вече нищо не е сигурно.
— Не е. Не и докато не разработим собствена бомба — отговори Зоя.
VII
Джаки Джейкс и Джорджи бяха в Бъфало и за пръв път гостуваха в апартамента на Марта. Грег и Лев също бяха в града. В Деня на победата над Япония — сряда, петнадесети август — всички отидоха в парка „Хумболт“. Алеите бяха изпълнени от ликуващи семейства. Стотици деца играеха в езерото. Грег беше щастлив и горд. Бомбата работеше. Двете оръжия, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, бяха нанесли поражения, при мисълта за които направо му призляваше, ала ускориха края на войната и спасиха живота на хиляди американци. Грег беше изиграл роля в това. Заради всичко, което направиха, Джорджи щеше да порасте в един свободен свят.
— Вече е на девет — отбеляза Грег.
Двамата с Джаки седяха на една пейка и разговаряха, а Лев и Марга заведоха Джорджи за сладолед.
— Направо не е за вярване.
— Питам се какъв ли ще стане.
Джаки разпалено отговори:
— Не и нещо глупаво от рода на артист или тромпетист. Той е интелигентен. — Искаш ли да стане професор в колеж, като баща ти?
— Да.
— В такъв случай… — Грег умишлено беше довел разговора до тази точка и се притесняваше от реакцията на Джаки. — В такъв случай трябва да ходи в добро училище.
— Имаш ли нещо предвид?
— Какво ще кажеш за интернат? Например там, където учих аз.
— Той ще е единственият чернокож ученик.
— Не е задължително. Когато аз бях ученик, имахме едно цветнокожо момче от Делхи. Казваше се Камал.
— Само едно.
— Да.
— Тормозехте ли го?
— Естествено. Викахме му Камила. Но момчетата свикнаха с него и той имаше приятели.
— Знаеш ли какво е станало с него?
— Стана фармацевт. Чувам, че вече е собственик на две аптеки в Ню Йорк. Джаки кимна. Грег виждаше, че тя няма нищо против неговия план. Джаки беше от културно семейство.
Макар да се беше разбунтувала и избягала, тя вярваше в доброто образование.
— А таксата за училището?
— Бих могъл да помоля баща ми.
— Ще плати ли?
— Само ги виж.
Грег посочи Лев, Марга и Джорджи, които се връщаха от количката за сладолед. Лев и Джорджи крачеха, хванати за ръка, и ядяха сладолед във фунийка. — Моят консервативен баща води за ръка цветнокожо момченце в парка. Повярвай ми, ще плати училищните такси. — Джорджи никъде не е на мястото си — притеснено рече Джаки. — Той е черно момче с бял баща.
— Знам.
— Хората в сградата на майка ти мислят, че съм нейна прислужница, знаеш ли?