Тя, която трябваше да умре [bg]

Не ставаше ясно защо е променил позицията си. Самият той беше казал, че „мненията са, за да се променят, когато остареем и помъдреем“. Твърдеше се, че е умел водолаз и бегач по пресечен терен. Станал на шейсет и седем и, наскоро овдовял, тръгнал по класическия маршрут между Абиско и Никалуокта. Пишеше, че бил в „добра форма“, било началото на май и прогнозата за времето била благоприятна. Въпреки това вечерта срещу трети температурата паднала до минус осем градуса. С абин вероятно получил удар, строполил се недалеч от река Абискояка и така и не успял да се добере до някой от заслоните покрай пътеката. На четвърти сутринта група планинари от С ундбюбери го намерили мъртъв. Нямало следи от насилие или други подозрителни обстоятелства.

Микаел все пак опита да разбере къде се е намирал по това време Йоханес Форшел, който също спортуваше за здраве. Интернет обаче не му помогна. Случката беше от май 2016, почти година и половина преди Форшел да стане министър на отбраната, а по онова време местната преса в родния му Йостерсунд не бе следила всяко негово движение. Все пак Микаел установи, че Форшел има известни бизнес интереси в района, така че не беше невъзможно да се е намирал в Абиско.

Разбира се, това бяха чисто и просто спекулации, които не можеше да използва, така че стана и отиде да разгледа рафта с книги в спалнята. Имаше главно криминални романи и ги беше чел всичките. Вместо това звънна на Пернила, дъщеря си, а после и на Ерика, но не можа да се свърже с нито една от двете. С таваше все по-неспокоен и накрая излезе. В ечеря в „Сеглархотелет“ до пристанището, а когато се прибра, имаше чувството, че не му достига въздух.

Паулина спеше. Лисбет се взираше в тавана. Това беше обичайната подредба, освен когато и двете не бяха будни. Нито една от тях не спеше кой знае колко и нито една от тях не се чувстваше особено добре. Тази вечер обаче се утешиха доста успешно с шампанско, бира и няколко оргазма, след което бързо заспаха. С коро след това обаче Лисбет се събуди рязко, а спомените и въпросите от Лундагатан и детството ѝ я пометоха като вледеняващ вятър. Какво им имаше на всички?

Още преди да се развият научните ѝ интереси, Лисбет често казваше, че семейството ѝ е генетично сбъркано, с което имаше предвид просто, че много от роднините ѝ са крайни и зли. Но преди година и нещо реши да стигне до дъното на тази хипотеза и с помощта на редица хакерски атаки се добра до Y хромозомата на Залаченко, която се съхраняваше в съдебногенетичната лаборатория в Линшьопинг.