Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
„Какво става? — попита гласът от високоговорителя. — Какво става, Зукерман? Какво му е на прасето ти?“
Ейвъри бе коленичил до главата на Уилбър и го галеше. Мистър Зукерман правеше някакви танцови стъпки около него и му вееше с шапката си като с ветрило.
— Добре е — викна Зукерман. — Така става понякога. Той е толкова скромен, че не може да понесе тези хвалебствия.
— Е, да, ама не можем да дадем награда на мъртво прасе — каза говорителят. — Такова нещо не е правено никога.
— Той не е умрял — викна Зукерман. — Просто припадна. Лесно се смущава. Бягай за вода, Ларви!
Ларви скочи от ринга и хукна за вода.
Темпълтън показа лекичко главата си над сламата. Той забеляза, че краят на опашката на Уилбър е съвсем близо до него. Темпълтън се изкиска и си каза: „Е, това вече ще го направя с удоволствие!“. И, смеейки се, взе опашката на прасето в устата си и я захапа с цялата сила на острите си зъби. Болката вдигна Уилбър на крака на секундата.
— Ох! — изпищя той.
— Ураааа! — ликуваше тълпата. — Стана, прасето стана! Страшна работа си, Зукерман! Това се казва прасе!
Всички бяха щастливи. Най-доволен бе мистър Зукерман. Той си отдъхна с облекчение. Никой не бе забелязал Темпълтън. Плъхът бе свършил отлично работата си.
Един от съдиите се качи на подиума с наградите в ръка. Той връчи на мистър Зукерман две банкноти по десет долара и една от пет. След това завърза медал около врата на Уилбър и, докато той се изчервяваше, двамата мъже си стиснаха ръце. Ейвъри също протегна ръка и съдията се ръкува и с него. Публиката ликуваше възторжено, а един фотограф направи снимка на Уилбър.
Чувство на безмерно щастие заля Зукерманови и Арабълови. Това бе най-великият момент от живота на мистър Зукерман. Беше такова удоволствие да получиш награда пред толкова много хора!
Докато бутаха Уилбър обратно в колибата му, Ларви тичаше с кофа вода из навалицата. Очите му изглеждаха безумни. Без грам колебание той метна водата върху Уилбър, но в бързината не уцели и тя се плисна върху мистър Зукерман и Ейвъри и ги измокри до кости.
— За бога, Ларви! — разбуча се мистър Зукерман, който стана вир-вода. — Какво ти става? Луд ли си? Не виждаш ли, че прасето е добре?
— Ти искаше вода — каза смирено Ларви.
— Да, ама не исках баня — отвърна мистър Зукерман.
Тълпата избухна в смях и мистър Зукерман в крайна сметка трябваше да се засмее с нея. И, разбира се, Ейвъри нямаше как да устои на гъдела да се изперчи колко е мокър и на мига влезе в роля, преструвайки се, че взема душ — подскачаше наляво-надясно, триеше подмишниците си с въображаем сапун и правеше маймунджилъци. Накрая се изсуши с въображаема кърпа.
— Спри, Ейвъри! — викна майка му. — Стига си се перчил!
Но това се хареса на публиката. Ейвъри не чуваше нищо друго, освен аплодисментите. Хареса му да бъде клоун в средата на ринга, до голямата трибуна и всички да го гледат. Когато видя, че на дъното на кофата бе останала малко вода, той я вдигна, изсипа остатъка върху себе си и пак подхвана с маймунджилъците. Децата в публиката пищяха от възторг.
Най-после всичко се успокои. Натовариха Уилбър в камиона. Ейвъри бе измъкнат от ринга и сложен на седалката да съхне. Камионът, каран от мистър Арабъл, запълзя обратно към кочината на Уилбър. Панталоните на Ейвъри оставиха мокро петно върху седалката.
Глава 21
Последен ден
Шарлот и Уилбър останаха сами. Семействата бяха отишли да търсят Фърн. Темпълтън спеше. Уилбър лежеше и почиваше от вълнението и напрежението от церемонията. Медалът все още висеше на врата му и той го поглеждаше с крайчеца на окото си.
— Шарлот — каза той след малко, — защо си така тиха?
— Обичам да си седя неподвижно — каза тя. — Винаги съм била доста тиха.
— Да, но днес си особено тиха. Добре ли се чувстваш?
— Малко уморена, може би, но усещам спокойствие и мир. Твоят успех на ринга тази сутрин бе донякъде и мой. Бъдещето ти е осигурено. Ще живееш спокойно и в безопасност, Уилбър. Вече нищо не може да ти навреди. Есените дни ще се скъсят и ще стават все по-хладни. Листата на дърветата ще се поклащат все повече и повече, докато се освободят, литнат и паднат на земята. Ще дойде Коледа, а с нея и зимните снегове. Ще живееш, за да видиш красотата на заледената земя. За Зукерман ти означаваш много и сега той в никакъв случай не би ти причинил зло. Зимата ще мине, дните ще станат по-дълги, в езерцето до пасбището ледът ще се разтопи. Пойните птички ще се върнат и ще пеят, жабите ще се събудят, топлият ветрец ще духне пак. Всички тези аромати и гледки Уилбър ще са за теб — да им се насладиш, да се радваш на този прекрасен свят, на тези окъпани в злато дни.