Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
— Как изглежда той, Тибурсио, как изглежда? — прозвуча напрегнато от устата на канадеца.
— Той е застрашително едър, но явно ме обича и аз му казвам татко.
— Боже мой, разказвай по-нататък! — настоя Боа роз и широко отворените му очи излъчваха безкрайна любов към младия растреадор.
— Дълго време съм на голям кораб и безкрайно много обичам татко.
— Наистина ли го обичаш, Тибурсио, наистина?
— Да, той е толкова добър с мен, толкова благ, неочаквано за неговата исполинска външност. Изведнъж на кораба се вдига ужасна шумотевица. Гърмят оръдия, пропукват пушки, крясъци. Татко слиза при мен с почерняло от барута лице и изпръскан с кръв.
— Какво прави той, какво прави? — запита Големия орел силно напрегнат.
— Казва да коленича и да се моля.
— Думите, които ти казва, думите? Забравил ли си ги?
— Не. Той сключва ръце и казва: «Моли се, сине мой, смъртта е тук!» После изтичва отново нагоре и скача…
— Моли се, сине мой, смъртта е тук! Чуваш ли, Пепе? Чу ли думите, които хиляди пъти съм изричал и споменавал? Той е, той е, Дормилон!
И Боа роз сграбчи растреадора в обятията си, притискайки го към себе си с такава мощ, сякаш се канеше да го задуши. После продължи:
— Мъжът — онзи великан, съм аз, а ти си Фабиан, сине мой, когото обичах и за когото съм пролял единствените сълзи в живота си!
— Вярно ли е, възможно ли е? Вие сте моят татко? — потрепери от радост Тибурсио.
— Да, вярно е, аз съм твоят татко, твоят втори татко, защото истинският ти баща отдавна е мъртъв, а майка ти е била убита.
— Убита?
— Да, намушкана от дон Естебан де Аречиса или по-точно от граф Антонио де Медиана!
— А кои са били родителите ми?
— Кажи му, Пепе, ти си ги познавал!
— Вашият баща беше граф Хуан де Медиана, а майка ви доня Луиса, най-красивата жена на Биская и Астурия.
— Баща ми… граф, испански гранд?
— Да, и то един от най-богатите и знатни грандове на кралството.
— Дон Хуан де Медиана! И убиецът на майка се нарича също Де Медиана?
— Те бяха братя, убиецът е собственият ви чичо!
— Боже мой, свят ми се вие от тези разкрития.
— Той ви е разпознал при водоема — това е сигурно, и по тази причина, а не заради бонансата, е поискал да ви убие. Но Бог ви доведе на подходящото място. Пепе Сънливеца има да урежда с него една дребна работица и ако искате, можете да му помогнете!…
По време на този разговор в стаята на дон Естебан течеше друг. Кучильо стоеше пред него.
— Аз нямам вина, сеньор! Ако не беше се извъртял, острието ми щеше да го прониже в сърцето.
— Нямате вина? Тъй! Аз пък ви казвам, че сте един слабак, който си заслужава тоягата, защото…
— Тоягата? — прекъсна го Кучильо с пламтящи очи. — Дон Естебан де Аречиса, не забравяйте, че каперският матрос Хуан е заслужил нещо по-различно от подобно оскърбление! Ами какво пък заслужавате вие, задето се оставихте да ви пипне младокът и да ви запрати на кажи-речи двайсет метра?
Челото на дон Естебан силно почервеня; вените му се издуха, ала той имаше основателна причина да се овладее.
— Кучильо, откажете се за в бъдеще от този тон, ако не искате да научите начина, по който съм свикнал да се оправям с подобни типове. Вашият несполучлив удар ни поставя в най-калпавата ситуация, каквато въобще може да има. Дон Агустин е на различно мнение, що се отнася до правата върху бонансата — той ги присъжда на растреадора. Покушението върху последния, който е негов гост, ще бъде сметнато от него за най-голямо оскърбление, а той ще научи, че то е наше дело. Престоят ни тук вече не е желателен. Тибурсио си е дигнал чукалата, както ми казаха. Той незабавно ще се отправи към Тубак, за да хвърли подозрение върху нас и да предяви правата си като първи. Отчитайки присъствието на тоя Пепе Дормилон, който е станал толкова прочут ловец, осъзнавам необходимостта от незабавното ни потегляне. А те може да се срещнат! Непредвиденото обстоятелство може да доведе дотам, че Тибурсио да узнае произхода си и кой е убиецът на неговата майка. А кой ви гарантира, че убиецът на неговия осиновител Марко Ареляно е подсигурен срещу отмъщението му?
— Тая работа хич не ме засяга. Марко Ареляно не е паднал от ръката на убиец!
— Не, а от същата кама, която прониза доня Луиса де Медиана — рече Аречиса злостно. — Но нека не спорим! Тибурсио трябва да умре, и то на всяка цена. Ще потеглим още в ранни зори. Кажете го на другите и се пригответе. Погрижете се Бараха и Ороче да ви помогнат, та ударът ви да бъде по-успешен от последния! Бонансата е заложена на карта, отбележете си това, Кучильо!