Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
— Той няма да ми се изплъзне, сеньор! Утре ще открия дирята му и знам как да действаме.
На утрото отрядът потегли, без да се сбогува с дон Агустин. Аречиса нареди да му кажат, че се е явила важна причина да отпътува без бавене за Тубак. Кучильо насочи коня си към челото на шествието, където яздеше дон Естебан.
— Прегледах вече следата.
— И?
— Води в гората.
— Аа! Значи не е потеглил веднага за Тубак? Колко надалеч я проследи?
— Докато го видях.
— Къде?
— Немного далеч оттук, край един лагерен огън.
— Колко непредпазливо от негова страна! Знае, че се намира в опасност, а не се разкарва оттук.
— Той стои под най-добрата закрила, която би могъл да има. Големия орел и Падащата светкавица са при него.
— Пепе Дормилон? По дяволите, няма време за губене, в противен случай те ще се заемат с нас!
— Аз щях да се промъкна и да поправя пропуска си, ала испанецът стоеше на пост, а да подхвана бой с него, означаваше да хукна направо за пъкъла.
— Бараха и Ороче осигурени ли са?
— Да. Те не искат да се разделят с бонансата и са готови да отправят Тибурсио в една различна от Тубак посока. Впрочем аз не разделих париците с тях — обстоятелство, което би трябвало съвсем да ви легне на сърце.
— Свършете си добре работата и за мен една златна монета повече няма да е от значение!
— Какво ще заповядате?
— Яздете с Бараха и Ороче близо до тях. Двамата остават като прикритие за оттеглянето, а вие се промъквате и му теглите куршума. Но се целете добре! Аз ще яздя с останалите към моста и ще ви чакам там. Ще трябва да разрушим моста, за да не ни последват.
Когато стигнаха до мястото, където Тибурсио бе свърнал към гората, Кучильо се отклони с двамата бандити, а дон Естебан с Диас и другите продължи към моста.
Тримата мъже край лагерния огън бяха потърсили съня след дълъг и оживен разговор. На Пепе се бе паднала последната стража и когато утринният хлад започна да отстъпва, той събуди другите двама. Огънят бе по-висок и нов овнешки къс бе сложен над него. Канадецът се обръщаше с изключителна любов към Тибурсио.
— Синко — каза той, — няма да те наричам вече Тибурсио, а Фабиан, защото това е истинското ти име.
— Добре, татко!
— Кажи сега какво възнамеряваш да правиш. Аз и Пепе ще те следваме до края на света.
— Санта Лаурета, това е вярно! — потвърди Сънливеца. — Особено ако решите да полазите малко по кожата на тоя Естебан де Аречиса. Погледнете този пръстен! Той ми го даде навремето, за да си трая. И аз го сторих, защото мислех, че се касае за някаква работа, съвместима с моята съвест. Но когато узнах истината — че съм подпомогнал извършването на убийство и отвличането на дете, вече не знаех мира и покой. Длъжен бях да се заема с нещата, да открия престъпника и да го предам за наказание. Но вместо това трябваше да отида на галерата и да бъда откаран за Сеута, за да ловя риба тон. Но доблестният дон Лукас Деспиерто ми помогна да се измъкна от батака, защото искаше да си върне писмото, което наистина получи. Трябваше да бягам, ала дадох клетва да предам все пак убиеца на правосъдието и да открия отвлеченото момче. Дойдох в Съединените щати и срещнах в Монтана един ловец на мечки, който ми позволи да се присъединя към него и…
— И той те научи да държиш правилно в ръцете си добрата пушка — прибави Боа роз. — С други думи, добрякът Пепе вярваше, че е изключителен стрелец, ала улучваше гризли по-често в опашката, вместо между ребрата. Само че той беше добър ученик. След няколко месеца най-много да сбъркаше окото на някоя видра с ухото. Но след една година бях напълно доволен от него. Макар и да няма пушка като моята, той винаги улучва онова, което иска да уцели. Всичко, което може да се стигне с един добър изстрел, е наше. Ти също си разбираш от работата, както видях по пумата, която довлече до водоема, а когато трима такива мъже с шест сигурни очи и силни ръце се сплотят, съм сигурен, че на тоя граф Антонио няма да му се удаде повторно да прати моя Пепе да лови тон.
— Той ми е чичо, татко!
— Да, такъв ти е, момчето ми, но това не бива да бъде причина за снизхождение. Напротив, тъкмо защото беше девер на майка ти, убийството й е дваж по-безбожно и трябва двукратно да бъде отмъстено. Моят стремеж не е да спечеля злато и сребро, повече радост ми доставя един удачен изстрел. Но тази Златна долина е твоя собственост. Ако искаш да я имаш, то аз и Пепе сме на линия, а дон Естебан с всичките си осемдесет човека няма да може да ти я отнеме. Само остави коня си, защото…