Край Бизоновото езеро

— Аа, вие ли сте? Не предполагах, че се намирате по тези места.

— Но ще останете въпреки това при нас! — рече канадецът. — Ако не се лъжа, възнамерявахте да отидете с дон Естебан де Аречиса в хасиендата Дел Венадо?

— Действително.

— Защо не останахте там?

— Защото се опитаха да ме убият.

— Гръм и мълния! Кой е дръзнал да го стори?

— Самият дон Аречиса.

— Той самият? — прозвуча удивеният възклик. — Каква причина е имал?

— На драго сърце ще ви кажа, но позволете преди това да доведа коня си, който трябваше да оставя, за да стигна незабелязано до вас. Това наистина зле ми се удаде.

Пепе се ухили.

— Защото хората от Скалистите планини имат съвсем други очи от вас, тукашните.

Тибурсио доведе коня си и го върза за едно колче. Печеното бе станало и Големия орел покани растреадора да се настани край огъня. Едва сега светлината падна върху лицето на младия мъж. Пепе му хвърли един изучаващ поглед и не можа да скрие изненадата си. Предишната вечер при водоема беше седял на място, което не му бе позволило да огледа внимателно растреадора.

— Какво е това? Вие сте ранен? — извика канадецът.

— Малко.

— Я покажете!

Тибурсио поднесе ръката си и канадецът прегледа раната.

— По дяволите! Имали сте си работа с негодяй, който притежава нелош опит. Мисля, че само едно бързо извъртане ви е спасило от проникването на острието в сърцето. Не се бойте, момчето ми, няма да има лоши последствия! Ще направя една превръзка със счукани треви. Пепе, събери една стиска орегано, която расте навсякъде между храстите, и я начукайте между два камъка, докато аз почистя раната!

Боа роз наложи билката върху раната и след това я привърза с тънката прозрачна тъкан, служеща на Тибурсио за пояс.

— Тъй! Трябва да чувствате вече облекчение, защото нищо не предотвратява така добре възпалението, както тревата орегано. Няма да усетите и най-малка следа от треска. А сега този сочен къс овнешко е ваш, стига да имате апетит.

— Вече се нахраних.

— Ваша воля! Ние ще се захванем с бута, а вие ни разкажете какво е накарало достопочтения дон Аречиса да се отнесе по такъв начин с вас.

— Не той, един от хората му нанесе удара, ала той присъстваше.

— Двама срещу един, и то вероломно! Това не говори добре за този уважаван господин. И той се осмелява да ръководи експедиция до Апачерията?

— Тази експедиция е причината да ме намушкат.

— Ще ни обясните ли?

— Разбира се. Баща ми открил изключително богата бонанса и споделил откритието си с някой си Кучильо. Оня го убил, както предполагам, и продал тайната на дон Естебан. Не ми е известно как, но те са научили, че аз зная за плейсъра, и днес поискаха да ме разкарат от пътя си.

— Ама че история! Не можете ли да ни я разкажете по-подробно?

Тибурсио откликна на подканата. Докато той говореше, очите на Дормилон бяха зорко приковани към него, а после по лицето на ловеца плъзна доволната усмивка на човек, изяснил си нещо.

— Какво ще правите сега? — попита Пепе, когато растреадорът свърши.